Оригиналното златно съкровище и духът на Априлското въстание в Панагюрище

 Октомври 2020,

Малкото и спокойно средногорско градче Панагюрище е известно с едно от най- важните и драматични събития в нашата история - Априлското въстание. То е център на IV революционен окръг, тук е развято знамето, ушито от Райна княгиня. Градът няма славата и възрожденската красота на Копривщица, защото след въстанието е напълно опожарено и само няколко къщи оцеляват. Днес те свидетелстват за живота и бита на панагюрци от онези времена.

"Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец.Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската история" - Захари Стоянов

Откритото златно съкровище през 1949 година носи нова слава на града. Всяка година в продължение на месец оригиналното златно съкровище гостува в Панагюрище и това бе основната причина за нашата поредна петъчно-съботна-неделна екскурзия с нашата група "Приятели".

Още в 9.30 в събота сутрин сме пред Историческия комплекс. Какво бе разочарованието ни когато разбрахме, че в почивните дни можем да разгледаме само историческия музей, Дудековата къща и къщата на Райна княгиня. Поради съображения за Ковид сигурност, беседите бяха забранени, а за времето на нашия престой в музея бяха пристигнали шест и повече автобуси с туристи.

С предимството на първите успяхме спокойно да разгледаме оригинала на прочутото

Панагюрско златно съкровище, което се съхранява в специална зала-трезор. В студеното утро на 8 декември 1949г. тримата братя тухлари Дейкови отиват да копаят глина в района на керемидената фабрика край Панагюрище когато намират закровени на 2 метра под земята 9 златни съда с общо тегло 6,164 кг. То се състои от една фигона и осем ритона. Три от ритоните са с главите на богините Хера, Афродита и Атина, другите три са с глави на животни и една с глава на козел.  Съдовете са ювелирно изработени с блестящо изпипани детайли. Предполага се, че датира от края на IV и началото на III в. пр.н.е.

(Използвам тази снимка от сайта https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101343091/originalat-na-panagurskoto-zlatno-sakrovishte-se-zavrashta-u-doma, където всички съдове са поставени заедно. Ние видяхме съдовете поставени отделно и защитени).

Тази амфора-ритон е най-големият съд с тегло 1,7 кг. От едната страна се вижда порта; първоначално се е предполагало, че изрязва превземането на Тива от гръцки войни. След откриването на гробницата в Старосел се намира съща порта с същия обков, което води до предположението, че се отнася до тракийски войни.

ФИАЛА - ритуален съд за възлияния - виното от нея се изливало върху оброчни плочи където се правели гадания.

Историческият музей предлага още експозициите "Археология", "Априлското въстание 1876г." и "Участие в освободителните войни".

Дудекова къща

Намира се в двора на историческия комплекс. Построена е през 1854-1856г. по архитектурата на пловдивските къщи. Собственикът й Петър Дудеков е заможен търговец на аби и кожи. Цялото семейство участва в Априлското въстание и много от членовете му биват убити. На 30 април 1876г. в този дом са се крили деца, жени и старци. Малка табелка на стълбите между двата етажа показват лобното място на Петър Дудеков.

Премнният салон на втория етаж

Недалеч от малкото площадче с паметника на Райна княгиня се намира нейната родна къща.

В тази скромна къща на 6/18.01.1856г. се ражда Райна Попгеоргиева Футекова - бъдещата знаменоска на Априлското въстание. Ученолюбива и будна тя основава женско дружество където жените се учат да шият и бродират и да бъдат готови да сe жертват за свободата на поробеното си отечество. Срещата й с Георги Бенковски променя нейната житейска съдба когато той й възлага да ушие знамето за бъдещото въстание по модела на знамето на комитета в Карлово. Тя ушива знамето за два дена и после по желание на гражданите го развява, яхнала бял кон и с препасана сабя. По предложение на Бенковски  тя е наречена Райна Княгиня - по главната героиня - цар Петровата дъщеря от представление, поставено от Добри Войников. В глава VII "Осветяване на панагюрското знаме", Захари Стоянов описва тържественото събитие.

През 1901г. по случай 25 годишнината от въстанието Райна Княгиня ушива три нови знамена - копия на оригиналното, от които са запазени две.

Копието, което се съхранява в къщата музей. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Бананеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа.

В една от стаите има долап, където се е криело знамето.

Знамето попада в ръцете на турците и "служи за веществено доказателство при смъртните осъждания в Панагюрище" както пише Макгахан. По-късно то е занесено в конака в Хасково и заключено като спомен от победата. След като ген. Гурко превзема София турците започват евакуация от Хасково и забравят знамето. По-късно конакът е запален от руснаците на 19 януари 1878г и изгаря. Това е основната версия на историците.

След потушаване на въстанието Райна Попгеоргиева е подложена на мъчения и затворена в пловдивския затвор, но след намесата на чужди журналисти, сред които и Макгахан е освободена, заминава за Москва и е настанена в Страстний манастир. По-късно се връща в България и става първата дипломирана акушерка в София. През 1882г. Райна се омъжва за В.Дипчев и има пет сина. (Последният Асен умира в Бургас през 1964г.)

В двора на къщата музей под мраморната статуя се съхраняват нейните тленни останки, а в дясно е гробът на нейния баща - отец Георги, убит от турците.

На метри от къщата на Райна Княгиня се намира Хаджи Луковата къща, която е била "същинската главна квартира" на въстанието и където знамето е било забито на една "върлина" - акациево дърво.

На десет км от Панагюрище се намира местността Оборище. От паркинга тръгваме по тясна пътека, покрита с есенна шума, минаваме по малки дървени мосчета над плитка рекичка, поляните отляво и отдясно са изпъстрени със сини есенни минзухари и розови горски циклами. Вървим около километър и по целия път срещаме каменни блокове с надписи - мисли на велики наши революционери. Много от тях сякаш са писани за сегашната ситуация в България. Разговорите ни са за всичко, което сме чели и знаем за това свято място, за "Записките....." на Захари Стоянов (започнах да препрочитам тази велика книга) и така неусетно стигаме до 

паметника, отбелязващ мястото където между 14-16 април 1876г. се провежда Великото народно събрание, което взема решение за избухване на Априлското въстание. Върху паметника са изписани имената на делегатите. Едно име е е било зачертавано толкова пъти, че вече е напълно изтрито - това на предателя Ненчо Балджиев. Събранието избира Г.Бенковски и П. Волов за ръководители на въстанието.

Над центъра на Панагюрище на хълма Маньово бърдо се намира Националният мемориален комплекс "Априлци".

В подножието на паметника  в един двор една до друга се намират църквите "Св. Тодор Тирон", построена през 1760г, и "Св. Въведение Богородично", чийто строеж е започнал през 1818г. Вече се свечеряваше когато влязохме в църковния двор и водени от любознателността ни успяхме след като запалихме свещи да разговорим жената, която работеше там. А тя с удоволствие ни разказа много неща за двете църкви. Църквата "Св. Въведение Богородично" е изгорена по време на Априлското въстание и после възстановена. Вътре още личи част от опожарените стенописи (снимането беше забранено). До историческия музей се намира възрожденската църква "Св. Георги", строена през 1856-1860г. и има две камбанарии.

Панагюрище е едно малко, спокойно градче с красив център, съчетаващ старото народно читалище "Виделина" и модерен СПА хотел, слънчев часовник, пеещи фонтани (вече зазимени) и Универсален магазин, в който вече бяха наредили коледната украса; с модерната сграда на фирмата "Оптикоелектрон" и Лидл в единия край на града и изоставени постройки в другия край.

Отново обща снимка - доволни от преживяното и с мисли занапред!

БЕГЛИКТАШ - наследството на тракийското племе "скирмиани"

Септември, 2020,

Последният ден от морската ни почивка е прохладен и неподходящ за плаж, но затова пък прекрасен за разходка до най-голямото тракийско светилище по нашето Черноморие - БЕГЛИКТАШ. То се намира на около 5 км от Приморско, някъде се появи самотна табела, но успяхме да се ориентираме, спомняйки си, че в този район се е намирала една от ловните резиденции по Живково време - Перла. След като спираме на импровизиран паркинг, трябва да повървим още около километър докато стигнем обширната поляна където се намира светилището.

Името "Бегликташ" идва от турските думи "беглик" (данък в натура) и "таш" (камък). По време на турското робство българите пастири от странжанските села плащали данък във вид на добитък, който водели до тези големи камъни, където го предавали.

През 1891 година Братята Шкорпил забелязали върха на огромен камък в района на Маслен нос до Приморско. Нарекли го "Апостол Таш" (ще разкажа за него по-нататък). Предполага се, че заради ловната резиденция първите разкопки са изоставени, а истинските са проведени през 2002-2004, а от 2012 светилището е достъпно за туристи.

Учените разказват, че светилището е създадено към XIV в. пр.н.е.от тракийкото племе "скирмиани' и е посветено на Богинята Майка и нейният син/или съпруг Бога Слънце изразявайки култа към Плодородието.

😲Това тракийско племе ми е напълно неизвестно, а още Херодот е писал за тези хора, живели на територията около Созопол и земите на Меден рид. Те добивали метални слитъци и били наричани най-древните металурзи на Тракия. 

Огромните каменни късове вероятно са изглеждали по различен начин, но хората са ги оформяли, правели са канали, ванички, създавайки свое свято място. Човешката фантазия им приписва различни форми, легенди и чудодейни сили.

Камъните са разположени като кръг около  свещена площадка. Пред всеки по-важен камък е поставена указателна табелка, а екскурзоводката увлекателно ни разказва исторически факти, научни догадки и лични преживявания, свързани с енергията на това място.

Тръгваме от входа, ориентиран към югозапад, който е служел за пречистване и поднасяне на дарове и до него виждаме "брачното ложе" - огромен камък с оформена възглавница, уютно разполежен сред други камъни като в стая където в нощта преди лятното слънцестоене жрецът и жрицата представяли свещения брак между Бога Слънце и Богинята Майка.

Този огромен камък, който човешката фантазия оприличава на "слон" е бил жертвеник с издълбани върху горната му част четири ванички. В тях се слагали Вода, Вино, Мляко и Пчелен мед - свещени течности, които се смесвали и се стичали по камъка. Зад жертвеника има друг камък където се поставяли даровете за боговете - горски плодове, хляб, семена. В това светилище не са открити останки от животни затова не се говори за жертвоприношения, което потвърждава твърдението, че това светилище изразява култа към Плодородието.

Под най-високия камък "менхир", на върха на който е стъпката на Бога Слънце се намира "тронът".

"Тронът" на който седял тракийският Цар-Жрец, който сега е насочен към широката поляна, по време на разкопките в бил в обратна посока - тълкувало се е, че не било необходимо жрецът да гледа хората, събрани на поляната когато водел различните церемонии.

16 камъка, от които са запазени само 7 полегнали са образували часовник и са служели като календар. Срещу часовника се намира "лабиринт" . 

През него минавали 14-15 годишни деца, които за да навлязът в живота трябвало да преминат през изпитания. Това се случвало през нощта като за по голяма трудност на изпитанието пускали жаби, гущери. Децата излизали от лабиринта през два изхода - тези, които излизали през десния изход имали прагматичен ум и ставали войни, строители. Тези, които минавали през левия изход имали склонност към хуманитарни дейности и те ставали жреците и жриците на племето.

Това е второто изпитание - преминаване от земното към подземното "царство на Хадес" - миналите през тази тясна цепнатина се освобождавали от отрицателната енергия. И ние имахме желание да минем, за да докажем, че сме с чисти души, но решихме да не рискуваме, след като екскурзоводката ни разказа за проблемите на "заклещил" се човек.

Този класически мегалитен камък с две основи и плоча отгоре (най-големият долмен в България) символизира утробата на Богинята Майка - Земята където се ражда Хероса - героят Цар и Жрец. След раждането си, озарен от изгрева той се явявал под арката на Апостол Таш, посрещнат от поклонници. Долменът, наречен "свещената пещера" е създаден от човешка ръка.

Излизаме от "свещената пещера" и дали заради очакването за съществуване на енергия на това място наистина почуствах силно главоболие.

Ето го "Апостол Таш" - огромен скален къс с формата на обърнато сърце, застанал върху три опорни точки. А това, че няма отговор на въпроса как стои в това положение толкова дълго време е част от магията. Смята се, че през дъговидния отвор в основата на „Апостол Таш“ посветените преминавали от владението на Бога Слънце към подземното царство на Богинята Майка.

 

Върху този камък се намира стъпката на Богинята Майка - считано за място с много силна енергия и до което са имали достъп само най-посветените.

Част от магията е как всеки се стреми да намери своето положително енергийно местенце тук.

Последна снимка пред внушителните мегалити, които със сигурност крият още много неразгадани тайни.

Преображенски манастир

 Август 2020,

На 7 км северно от В.Търново в пролома Дервента се намира Преображенският манастир - четвърти по големина в България, паметник на архитектурата и изкуството и едно от най-посещаваните места в района. В очакване да видим това свято място, което съществува още от времето на Втората българска държава, манастирът ни посреща с изтрития надпис над входа и полусрутения покрив.

Манастирът има дълга история. През средновековието той се е намирал на около 500 метра южно от сегашното си местоположение, но след падането на Търново под турско робство е опожарен, разрушен и изоставен. Легенда свързва възникването на манастира с втората жена на цар Иван Александър - Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват средства за неговата реконструкция. 

Сегашният манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик. Той получава султански декрет с разрешение да построи църква с размерите на църквата в стария манастирски комплекс.

В калдъръмения двор се вижда ниската много живописно изрисувана църква. Строежът й започва през 1834г. от Димитър Софиялията. Но поради участието му във въстанието "Велчова завера" той е обесен от турците и църквата е довършена три години по-късно от Колю Фичето.  През 1861г. той изгражда камбанарията с часовника. Църквата има интересна архитектура с пирамидален покрив.  С ярките стилизирани цветя и различни орнаменти, изписани от Захари Зограф той е искал да напомни за величието на някогашните черкви в царския дворец. Манастирският звънарник  също е дело на Колю Фичето.

В неделния предиобед в църквата има кръщене на бебе и докато изчакваме за да влезем вътре най-напред се спираме пред Колелото на живота.

Захари Зограф изрисува това колело на външната южна олтарна стена, показвайки светската и духовната страна на живота. Образите на Пролетта, Лятото, Есента и Зимата показват живота на човека от неговото раждане.

 В задната част на манастира се вижда един от огромните скални късове, откъснал се от скалата над манастира на 6 юли 1991 година.

Скалата разрушава част от манастирските килии. Казват, че тук са идвали Матей Миткалото, В.Левски. Разказват се истории за билки и мехлеми, приготвяни от Матей и монахът Неофит, с които лекували Левски.

Друг скален къс спира до часовниковата кула и не успява да повреди църквата.

Влизаме в малкия притвор на църквата, а на източната стена се вижда сцена от "Страшния съд" .

Църквата е богато изрисувана със стенописи от Захари Зограф и братовият му син Станислав Доспевски и датират от 1849-1851г - сцени от Апокалипсиса, икони на светци. Вижда се скеле, а реставрациите в тази част продължават вече 14 години.

Иконостасът е изработен през 1838 г. от тревненски майстори резбари.

Автопортрет на Захари Зограф

копирано от в-к Десант" - 30 април 2018г.:

Интересно е съдържанието на договора на Захари Зограф с манастирската управа. На един пожълтял от времето лист, писан на 20 август 1848 г., четем следното: “Извествуваме ние долуподписаните какво се согласихме сос господина Захария Зографица, за да низобрази церквата святого преображения Терновского обителя олтаря... сос сичкото му изкуство... и на сичките венци злато да удари сос най-тънка работа що е досега работил.

А ние духовници се обещаваме, сос контракт и печатом монас-тирски и с наши своеручни подписи потверждаваме да му заплатим за негова труд и харчове, сиреч бои, злато и сичко друго що е нужно, само монастирска да бъде врата и ерентията и яденето ще му даваме според негови деликатни стомах.(пак според кондиката много печени пилета е изял). Цената определихме 24 000 гроша и уречението ни е да му ги плащаме доде соверши работата, сиреч кога изобрази церквата, според обещанието му, тогава да му платим сичката сума за горните грошове. Тия потверждаваме с подписи и печатом нашим. Дадохме 500 гроша пей”.

Преображенският манастир разполага с библиотека със средновековни книги, документи и икони (Четиревангелие от 1629г., кондиката (дневника) на манастира). Манастирът е бил духовен център по време на Възраждането. По време на Руско-Турската освободителна война 1877-1878г. е бил военна болница. В знак на благодарност руският император Александър II дарява 750-килограмова камбана (тази, която е в манастира сега е дубликат, оригиналът е взет от Людмила Живкова и не се знае къде е), а руските войни - полюлеи и книги. След обявяване на Независимостта на България на 22 септември 1908г. цар Фердинанд и всички министри се отправят към Преображенския манастир.

След Освобождението са построени нови сгради, които оформят сегашния вид на манастирския комплекс.  Днес манастирът е действащ мъжки манастир.

Велико Търново от Второто българско царство - летопис на славните Асеневци

 Август 2020,

Както обикновено предварителната програмата на 3-дневната ни екскурзия с нашата група ПРИЯТЕЛИ отново включваше кратка почивка извън всекидневието, нашите си разговори и посещения на исторически и други места.Този път с нас беше и 9-годишната ни внучка, която се докосна до събития от българската история, за които бе учила в "Човекът и обществото" и за които четохме и разказвахме преди пътуването.

Разположен амфитеатрално на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост, по склоновете на река Янтра, наричан "Трети Рим", Царевград, "Царица на градовете", Велико Търново живее своята славна стара и нова история и е невъзможно за ден или два да се видят неговите красоти. Но в 28-вековната история на Велико Търново няма по-величаво време от това когато градът 207 години е бил столица на Второто българско царство (1185-1393г.). Династията на Асеневци укрепнала и разширила българската държава до три морета оставя завинаги своя отпечатък по тези земи.

Хълмът ЦАРЕВЕЦ - политически, административен, културен и религиозен център на втората българска държава величествено се издига над града. Разкопките на крепостта започват през 1886г. от чешкия учен Карел Шкорпил.

В крепостта можело да се проникне през три входа. На мястото на сегашния дървен мост пред главния западен вход до 1864г е съществувал истинският подвижен дървен мост, изграден върху нарочно пресечен скален масив (вижда се от улицата под хълма в посока църквата " Св. Четиридесет мъченици"). Следват още пет последователни порти, намиращи се на 32, 29, 37 и 25 метра една след друга, които съществуват различно време.

Започваме разглеждането на крепостта с казармените посещения и стъкларска работилница, намиращи се отляво.

Крепостта е била оградена с високи стени с дебелина 2,4 - 3,6 м, бойници и бойни кули. При археологическите разкопки на Царевец са открити повече от 400 жилищни сгради, 22 църкви и 4 манастирски комплекса. Най-значителните постройки на хълма са били Патриаршеския и царския дворец.

Патриаршеският комплекс се издига върху най-високата част на хълма върху площ от 2413 кв. м. и е представлявал самостоятелна крепост. Разрушената църква "Възнесение Господне" е била богато украсена според намерените декоративни панички и четирилистни розети. Тъй като сегашната църква е пълна реконструкция, тя няма стенописи по църковния канон.

По-надолу се е намирал царският дворец, построен от Асен и Петър като феодален замък с високи стени и бойни кули. 

Това са останки и реставрации от голям елипсовиден архитектурен ансамбъл на 3-5 етажа с Тронна зала, жилищни и административни сгради, огромно водохранилище и църква "Св. Петка Епиватска". Дворецът е разграбен, опожарен и разрушен от османските войски при падането под турско робство на 17 юли 1393г. Царевец, Трапезица и останалите крепости са окончателно разрушени през 1835г. след потушаване на опита за въстание - "Велчова завера". Подготвеният бунт е предаден от елинския чорбаджия Йордан Кисьов и заговорниците са обсадени в Плаковския манастур. (За него ще ви разкажа в следващия пътепис).

 😲В дворцовата църква "Св.Петка Епиватска" са намерени три фрагмента от саркофази. Първият е релефно изображение на част от женска глава с корона, намерени са и късове от ръката. Най-вероятно това е детайл от капака на мраморния саркофаг на унгарската принцеса Анна-Мария, съпруга на Иван Асен II и майка на следващия цар Коломан. Вторият фрагмент вероятно е от саркофага на цар Иван Александър. На третия фрагмент има фигура на 11-12-годишен юноша, легнал със скръстени на гърдите ръце, пак в царско облекло. Фрагментите се съхраняват в Музея във В.Търново.

Част от колона

Тази сцена е изградена преди 35 години и тук се провежда фестивалът на оперното изкуство " Сцена на вековете".

[През миналата година съпровождах до В.Търново нашите приятели от побратимените на Хасково английски и португалски градове и с гордост и тъга им показвах Царевец - малко руини и повече възстановки. Посетила съм много английски замъци, крепости и дворци и мисля колко хубаво би било, ако нашите не бяха разрушени] 

Балдуиновата кула

През 1930 - 1932 година са направени разкопки и реставрация на кула, намираща се в югоизточния край на крепостта, свързана с името на първия император на Латинската империя - Балдуин Фландърски. През 1205г. цар Калоян разгромява латинските рицари от IV кръстоносен поход при Одрин и пленява техния император. От трите легенди, най-разпространената и дори описана в някои исторически романа е тази, в която се разказва как съпругата на царя Анна Куманката се влюбва в Балдуин и му предлага да избягат. Когато той отказва, тя го оклеветява пред царя, който нарежда затворникът да бъде хвърлен от кулата и посечен. 

От кулата може да се види парка "Мини България".

Този паметник е в чест на обявяването Независимостта на България на 22 септември 1908г. която цар Фердинанд провъзгласява от Царевец.

Поглед от Царевец към Трапезица. От намерените 25 църкви, 3 са възстановени с оригиналните стенописи. Легенди разказват за заровени царски съкровища.Според проф. Павел Павлов Трапезица носи името си от "трапезити" - местното въоръжено българско опълчение.

Поглед към квартал "Асенов" и църквата " Св. Димитър". Тук според историята братята Петър и Асен след като издигат храма обявяват въстанието за освобождаване на българския народ от византийско робство. Според легендата чудодейната икона на св. Димитър изчезва от Солун след набезите на норманите от III кръстоносен поход и се появява незнайно как в Търново "да покровителствува българите". В църквата са коронясани първите владеели от династията Асеневци - Тодор (Петър), Асен и Калоян.

В подножието на Царевец, на левия бряг на река Янтра се намира църквата "Св.Четиридесет мъченици" 

Поглед към църквата от Царевец

Църквата (старата оригинална църква е постройката вдясно ) е изградена и изографисана по желание на цар Иван Асен II в чест на победата му над византийския император Теодор Комнин през 1230г. при битката при с. Клокотница. Тя е била главната църква на манастира "Великата лавра". По време на турското робство е превърната в джамия като повечето стенописи, икони и иконостасът са унищожени. В притвора на оригиналната църква има запазени няколко стенописа.

В комплекса на църквата се намират едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници - Колона на Иван Асен II, Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум и Колоната на Хан Омураг пренесена от Плиска по нареждане на Иван Асен II. Върху колоната на гръцки е издълбан надпис, най- известната част от която е "...Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис да си спомня за оногова, който го е направил...".

Отляво пред входа на църквата се намира надгробна плоча на цар Калоян. По време на разкопки през 1972г. в църквата е открит гроб ( No.39) на човек на около 40 години, висок около 190см, богато облечен. На дясната ръка носел златен пръстен-печат тежък 61.1 гр. с изобразен митологичен грифон и надпис в негатив "Калоянов пръстен", но без титла. Въпреки споровете между археолозите и учените за истинността на твърдението, че това са останките на цар Калоян, през 2007 с покровителството на държавата намерените мощи (на цар, севастократоер или обикновен болярин) се поставят в този царски гроб.

  😲Преди да бъдат препогребани, костите от гроб номер 39 са обработени по метода по който са съхранявали тленните останки на ееееипетските фараони - с восъчно-колофониев препарат. Те са затворени в непроницаем за въздух и влага метален саркофаг, имащ гаранция 3000 години. При появата на нова методика тленните останки могат да бъдат извадени и изследвани отново, за да бъде окончателно изяснен въпросът за личността на покойника.

Продължаваме по улица "Климент Охридски", минаваме покрай църквата "Успение Богородично" и стигаме до 

ВЛАДИШКИЯ МОСТ

Мостът се намира в Асеновата махала и е построен през 1774г. за да свързва Царевец и Трапезица. Името му идва от близостта до някогашната Търновска митрополия и от това, че построяването му е било финансирано от търновските владици. До 1935г. той е бил единственият път за с. Арбанаси. Отпред се виждат две постройки - запазени караулни помещения където се е помещавала охраната на моста. В подземието са работели тогавашните митничари.

На около 30 метра от Владишкия мост се намират останките на ШИШМАНОВАТА БАНЯ - паметник на културата

Счита се, че това е един от най-автентичните паметници от Второто българско царство. Датира от 14.в когато последният български владетел е бил Иван Шишман и затова се предполага, че е наречена така. Според проучванията е имало котелно, 2 къпални и съблекалня, но въображението ми не можа да ги разпознае. Банята свидетелства за хигиенните навици на знатните хора по това време, а простолюдието се е къпело в реката. 

След банята се намира църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел". Пътят заобикаля Царевец и води до

парк МИНИ БЪЛГАРИЯ

Върху площ от 12,5 декара са поставени макети от PVC  в мащаб 1:25 на най-известните природни, археологически и исторически забележителности в България - даже и паметника на Св.Богородица в Хасково, записан в рекордите на Гинес като най-високата статуя на Богородица с младенеца.

В центъра на Велико Търново се намира Мултимедийният посетителски център с експозиция от 29 восъчни фигури. Музеят представя бита на българите в средновековен Търновград както и важни събития и личности от времето на Асеневци.

Цар Иван Асен II и царица Ирина Комнина

Цар Калоян след пленяването на Балдуин

Част от Самоводската чаршия, възникнала в средата на 19в. събрала търговски и занаятчийски дюкяни - живописна и шумна. Тя е превърната в архитектурно-етнографски комплекс с реставрирани възрожденски къщи. Запазен е ханът на Хаджи Николи, построен от Колю Фичето

 В пътеписа са използвани и снимки от посещението ми във Велико Търново през септември 2019.