БАТАК - "Хеопсовата пирамида би била малка за паметник на Батак" (Иван Вазов) - посетете, почуствайте, разказвайте на бъдните поколения за славната история на това малко родопско градче

Петрово бърдо, Батак
февруари 2018

В очакване на снежни и изпълнени с приятни преживявания почивни дни с нашите приятели се настаняваме в Петрово бърдо. Снегът дойде в събота след обяд, което ни даде възможност да отидем до Батак както бяхме планирали.
В съзнанието на всеки възрастен и родолюбив българин името БАТАК е свято, то е символ на борбата на българския народ против турското робство, на свободния и непримирим дух на българина.
Денят е месопустни заговезни, времето е мрачно, на площада и по улиците тук таме се виждат хора. Запалваме свещи в новата църква, но бързаме да отидем църквата-костница.
Може би най-напред трябваше да посетим историческия музей (което направихме по-късно) за да се запознаем с историята на града. Към 1592 година Батак възниква уединено между чепинската, доспатската и тъмръшката области. Според живото предание, първото име на тогавашното селище били Батево, от бате, брат. Настоящото си име селото получава по време на турското робство. поради трудното изговаряне на Батево, то били заменено с Батак (от турски "кал") по причина на близо намиращото се езеро.
Животът на около 6-7 хилядите батачани, отглеждащи лен, картофи и овце се променя след погрома на Априлското въстание. На 21 февруари 1876г. е създаден Баташкият революционен комитет, начело на който застава Петър Горанов. Създаден е отряд от около 1100 въстаници, мъже които са можели да си купят оръжие. Макар въстанието да завършва с неуспех, 10 дни Батак е свободен. Но след предателство, на 30 април той е обграден от 5000-на турска войска (башибузук), водена от Ахмед Ага Барутанлията, който заповядва да бъдат убити най-напред въоръжените мъже, а после в продължение на две седмици палят къщите и убиват беззащитни деца, жени и старци. Според записки на очевидци, разказващи смразяващи истории за нечувана жестокост, селото е опожарено със заповед "да се пресуши баташкия корен".Останалите живи търсят убежище в училището (около 200 деца и жени), но Ахмед Ага заповядва да го залостят и подпалят. В църквата 3 денонощия се укриват около 2000 жени, деца и старци. Майките с голи ръце копаят кладенец за да търсят вода за децата си, пият зехтин от кандилата. Ахмед Ага заповядва да донесат тенекии с газ и слама, която запалват и хвърлят през прозорците. Пред заплахата да бъдат задушени хората отварят вратите. Имали са шанс да се спасят като сменят вярата си, но те избират да ч запазят и затова биват изклани по най-жесток начин.(В църквата са запазени няколко дръвника).

Прекрачваме прага на църквата 

Църквата е построена за 75 дни  през 1813 година на място, дарено от родолюбеца Тодор Балинов. Изградена е изцяло от камък, покривът и подът са застлани с каменни плочи, вратите са дъбови. Запазените стенописи след опожаряването едва се виждат. В края на двора на църквата в дясно се намира параклис, пред него се е намирал общият гроб, където са закопани зверски убитите. 

В съркофазите са поставени черепи и кости, предимно на деца и жени, извадени от общия гроб. През 2011 костите са канонизирани и са мощи на светци. Църквата отново е действаща.

Моето поколение помним това стихотворение на Ив. Вазов. Но четейки го отново на това място, влиянието му е толкова силно, че сълзите сами капят. Вазов намира на улица в Пловдив едно дете, гледа го 3 месеца и после го дава в сиропиталище. По негов разказ после написва "Възпоминания от Батак"

Два месеца след клането американският журналист Макгахан, специален военен кореспондент на Дейли Нюз първи описва трагедията в Батак - долината на смъртта и хората без сълзи.

В "Една българска голгота" Иван Вазов възкликва: "Излишно е да прибавим, че без Батак нямаше свободна България! Ние въздигаме величествени паметници на юнаците в борбата за българска свобода: Хеопсовата пирамида би била малка за паметника на Батак, комуто се дължи освободителната война"
В музея на специална стена са изписани имената на 1800 загинали батачани.
********************************
Животът и събитията следват своя ход, както и нашата разходка в Батак.
********************************
Разположена в непосредствена близост до църквата „Св.Неделя“ се намира известната Балинова къща. Построена около 1895г. тя е исторически и архитектурен паметник
Влизаме в къщата и отново ме обхваща онова приятно чувство от атмосферата на възрожденските къщи, досега с българското, родното, автентичното.

Във вътрешния двор ни посрещат няколко макета на народни носии и бързаме да си направим снимки.

Ех, че сме кипри!

Снимането в къщата не е желателно, но все пак направих няколко „откраднати“ снимки (затова и качеството им не е добро). Екскурзоводката ни „поема“ с увлекателен разказ, който започва от двора където има макет на дъскорезница (чарк). Към 20-те години на ХХ век в този район е имало около 200. Дърводобивът и дървообработването, познати като секачество и делачество са били основен поминък на мъжкото население. (Цигов чарк означава дъскорезницата на фамилия Цигови).

Пелка - брадва/топор

На долния етаж на къщата, изграден от камък, са държали дървения материал и волските каруци. Сега там е поместена сбирка от снимки и различни уреди и инструменти, разказващи за поминъка на Батачани – отглеждане на лен и картофи, овце, дърводобив, лов. По това време в батак има много налбантски работилници, където са се подковавали конете.

Жилищните помещения са разположени на втория етаж .От пръв поглед се вижда, че тук са живели заможни хора – семействата на братята Ангел и Иван Балинови. Стаите са 6 на брой, симетрично разположени, по 3 са всяко семейство. Централно място на етажа заема големият салон нарече потон, който играел ролята на двор през зимните месеци. Там има отделено място за "ношквите", където се меси хляба и дървената лопата, с която се мята в пещта. В Балиновата къща пещта е на двора и е единствената запазена външна пещ в Батак.  Стените на стаите и салона не са варосани както в другите къщи, а декорирани по различен начин. В стаите, наречени соби и кличина(килер) са подредени етнографски сбирки. Основните цветове на килимите са зеления – символ на гората и червения – символ на кръвта.

В тази най-голяма стая, наречена ‚къщата“ , в който протича ежедневният живот на семейството, е огнището и леглото където спят най-възрастните. Отглеждането на лен е основен поминък. Различни пособия за обработка на лен – мельца (инструмент, с който започва първоначалната обработка на „гръсниците“лен), копан, къжел (хурка), сновалки. „Ленът облича къщата“, гласи баташка поговорка. На хоризонталния стан се тъчели различни вълнени, ленени и памучни тъкани .Долапите на стената се наричат „мусандри"

В тази стая са изложени няколко женски, мъжки и детски костюми.  Не знаех, че когато жената овдовее от роклята й се разшива кенето (бордюрът от сърма). В средата на стаята има нож за рязане на кожата за цървули.
В подредената за Бъдни вечер трапеза наред с постните ястия са наредени и семената на всички земеделски култури, които се отглеждат в района. Характерни са баташките „коледни кукли“ – питка с орех или яйце отгоре, които се дават на коледарите.

Дървената люлка се наричала "дървена баба" и се е ползвала в бита на батачани до 70 години на ХХ век. В проходилката, бебето е с везана с българска бродерия шапчица.

Тази стая показва наредба от 30-години на ХХ век. На стената са портрети на сем. Балинови.

Идва ред и на общата ни снимка пред една дървена шейна, с която са носели дървен материал .

Започва да прехвърча сняг. За мигове си представям животът в тази къща и това още повече засилва задоволството от прекараното време в не много далечни, но много български времена.

·         

·