Познатото Милано, живописната Варена и удивителното старинно Бергамо - през моите очи - 1-ва част
Май 2017
Когато замислихме това пътуване до Милано много се страхувах то да не бъде само едно пътуване до модната столица на Италия и сега след завръщането ни съм доволна, че напълнихме кошницата с толкова прекрасни впечатления и преживявания, че единственото тревиално нещо остана само посоката Милано.
В ранната сутрин пристигаме с полет на Wizz Air на летище Orio al Serion. Пред залата за пристигащи се намират автобусите за Милано. Цената е 5 евро и след около час сме в Милано - пред централната гара.До нея се намира метростанция Centrale, купуваме си билет за 48 часа (8,25 евро/човек, важи 48 часа от момента на купуване). Метрото в Милано е много удобно за бързото придвижване в центъра. След като сме оставили багажа в хотела отиваме с метрото до станция DUOMO където се намира Катедралата - символ на Милано - шедьовър на късния готически стил.
Il Duomo
 |
| Това е най-красивата на външен вид катедрала, която съм виждала до сега.Бяла дантелена пелена сякаш е покрила мраморната сграда. |
Строежът е започнат през 1386 година и продължава до 1813, дълга е 157 метра и може да побере 40 000 човека, има 135 остри върха и кулички. Катедралата е украсена със 3159 статуи.
 |
| Върху централния връх се намира статуята на мадоната Madonnina, поставена там през декември 1774г. |
 |
| Само отвън по фасадата статуите са 2245 |
Билетите за катедралата се продават в Кралския дворец Palazzo Reale, намиращ се отдясно, където има различни изложби и където по-късно се върнахме за да видим музея. И така след като си купихме билети (3 евро - комбиниран билет за катедралата и музея) се наредихме на дългата опашка. Но това беше време да разглеждаме катедралата отвън и просто да си говорим охранявани от двама войника с автомати и след около един час влязохме вътре. Но преди това минахме през проверка за оръжие.
 |
Никоя снимка не може да покаже истинската красота.
Видяла съм вече толкова много катедрали, че вече не помня подробности, остава само общото впечатление за тяхната пищност. |
 |
В криптата се намира гробницата на кардинал Боромео и катедралната съкровищница
|
 |
| Това е копие на Madonnina, която е поставена на най-високия връх на катедралата в мащаб 1:1 с височина 4,16 метра, изработена от восък и златни листове. |
В музея на катедралата могат да се видят златни кръстове, иконостаси и много статуи, които не са намерили място при украсата на катедралата.
Замъкът Сфорца
Замъкът се намира много близо до метростанция CADORNA.Построен от херцога на Милано Франческо Сфорца през 14-15 век върху руините на стара крепост той крие интересна история за борби за надмощие и слава.
Крепостта е опасана с ровове и с две кръгли кули, в които са се съхранявали водните запаси на замъка. След смъртта на Франческо Сфорца през 1535г. Милано попада под испанска власт, после крепостта е превърната в казарма на австрийски войски. След 1893 година тя е общинска собственост и започва нейната реставрация. Сега тук се помества библиотека, има различни изложби.
 |
| Рицарски бой |
Крепостта се използва и като място за преминаване, а зад него се намира голям парк - Семпионе.
Църквата Санта Мария де ла Грация и "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи
Недалеч от замъка Сфорца ( в обратната посока от метростанция CADORNA) се намира малката църква Санта Мария де ла Грация.
 |
| Отвътре църквата е доста скромна |
 |
| В тази малка сграда, която е била магерница (зала за хранене) към църквата през 1495 година Леонардо да Винчи рисува прочутата "Тайна вечеря" |
За огромно разочарование не успяхме да я видим защото билети се купуват онлайн от сайта на Cenacolo Vinciano, бях започнала търсенето отпреди два месеца, но уви. На площадчето имаше учудващо малко хора, но и последната ми надежда се изпари, когато влязох в офиса за билети и наивно попитах дали няма някой свободен билет. Единственото ми успокоение е факта, че това, което е вътре, всъщност е доста далече от оригинала на да Винчи.
В "Шифърът на Леонардо" Дан Браун разказва своята версия за този стенопис и тогава аз стоях пред компютъра, гледах "картината" и четях книгата.
Макар, че е рисувана върху стена това не е фреска, защото фреските се рисуват върху мокра мазилка.Да Винчи отхвърлил тази техника поради факта, че художникът трябвало да бърза да завърши рисунката докато стената не е изсъхнала, а той искал да прекара необходимото време за всеки детайл затова изобретил своя техника за рисуване с темперни бои върху камък. Но до началото на 16 век боята започнала да се люспи, реставрациите не спомогнали за възстановяването й, бомбардировките по време на втората световна война също имали разрушителна сила.Всъщност снимките, които виждаме са това, което е този стенопис след различните реставрации.
Връщаме се отново до DUOMO и минаваме през галерията Виктор Емануеле, намираща се отляво на Катедралата
 |
| Тук се намират магазини на известни модни марки |
 |
Това е паметникът на Леонардо да Винчи и четирима от неговите ученици
|
Срещу паметника се намира прочутият оперен театър - Миланска скала.
Още едно интересно място, е кварталът Navigli.
Разположен от двете страни на канала, това място е много оживено в съботната вечер, когато туристи и местни са излезли да се разходят или да посетят многобройните кафенета, ресторантчета и други капанчета.
Улични музиканти, художници, амбулантни търговци допълват пейзажа.
Това е което успяхме да видим за един ден в Милано.(Бих казала напълно достатъчно, ако си посетил доста европейски градове). Предстояха ни още два прекрасни и пълни с душевна наслада дни).
Край на 1-ва част
