Оригиналното златно съкровище и духът на Априлското въстание в Панагюрище

 Октомври 2020,

Малкото и спокойно средногорско градче Панагюрище е известно с едно от най- важните и драматични събития в нашата история - Априлското въстание. То е център на IV революционен окръг, тук е развято знамето, ушито от Райна княгиня. Градът няма славата и възрожденската красота на Копривщица, защото след въстанието е напълно опожарено и само няколко къщи оцеляват. Днес те свидетелстват за живота и бита на панагюрци от онези времена.

"Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец.Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската история" - Захари Стоянов

Откритото златно съкровище през 1949 година носи нова слава на града. Всяка година в продължение на месец оригиналното златно съкровище гостува в Панагюрище и това бе основната причина за нашата поредна петъчно-съботна-неделна екскурзия с нашата група "Приятели".

Още в 9.30 в събота сутрин сме пред Историческия комплекс. Какво бе разочарованието ни когато разбрахме, че в почивните дни можем да разгледаме само историческия музей, Дудековата къща и къщата на Райна княгиня. Поради съображения за Ковид сигурност, беседите бяха забранени, а за времето на нашия престой в музея бяха пристигнали шест и повече автобуси с туристи.

С предимството на първите успяхме спокойно да разгледаме оригинала на прочутото

Панагюрско златно съкровище, което се съхранява в специална зала-трезор. В студеното утро на 8 декември 1949г. тримата братя тухлари Дейкови отиват да копаят глина в района на керемидената фабрика край Панагюрище когато намират закровени на 2 метра под земята 9 златни съда с общо тегло 6,164 кг. То се състои от една фигона и осем ритона. Три от ритоните са с главите на богините Хера, Афродита и Атина, другите три са с глави на животни и една с глава на козел.  Съдовете са ювелирно изработени с блестящо изпипани детайли. Предполага се, че датира от края на IV и началото на III в. пр.н.е.

(Използвам тази снимка от сайта https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101343091/originalat-na-panagurskoto-zlatno-sakrovishte-se-zavrashta-u-doma, където всички съдове са поставени заедно. Ние видяхме съдовете поставени отделно и защитени).

Тази амфора-ритон е най-големият съд с тегло 1,7 кг. От едната страна се вижда порта; първоначално се е предполагало, че изрязва превземането на Тива от гръцки войни. След откриването на гробницата в Старосел се намира съща порта с същия обков, което води до предположението, че се отнася до тракийски войни.

ФИАЛА - ритуален съд за възлияния - виното от нея се изливало върху оброчни плочи където се правели гадания.

Историческият музей предлага още експозициите "Археология", "Априлското въстание 1876г." и "Участие в освободителните войни".

Дудекова къща

Намира се в двора на историческия комплекс. Построена е през 1854-1856г. по архитектурата на пловдивските къщи. Собственикът й Петър Дудеков е заможен търговец на аби и кожи. Цялото семейство участва в Априлското въстание и много от членовете му биват убити. На 30 април 1876г. в този дом са се крили деца, жени и старци. Малка табелка на стълбите между двата етажа показват лобното място на Петър Дудеков.

Премнният салон на втория етаж

Недалеч от малкото площадче с паметника на Райна княгиня се намира нейната родна къща.

В тази скромна къща на 6/18.01.1856г. се ражда Райна Попгеоргиева Футекова - бъдещата знаменоска на Априлското въстание. Ученолюбива и будна тя основава женско дружество където жените се учат да шият и бродират и да бъдат готови да сe жертват за свободата на поробеното си отечество. Срещата й с Георги Бенковски променя нейната житейска съдба когато той й възлага да ушие знамето за бъдещото въстание по модела на знамето на комитета в Карлово. Тя ушива знамето за два дена и после по желание на гражданите го развява, яхнала бял кон и с препасана сабя. По предложение на Бенковски  тя е наречена Райна Княгиня - по главната героиня - цар Петровата дъщеря от представление, поставено от Добри Войников. В глава VII "Осветяване на панагюрското знаме", Захари Стоянов описва тържественото събитие.

През 1901г. по случай 25 годишнината от въстанието Райна Княгиня ушива три нови знамена - копия на оригиналното, от които са запазени две.

Копието, което се съхранява в къщата музей. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Бананеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа.

В една от стаите има долап, където се е криело знамето.

Знамето попада в ръцете на турците и "служи за веществено доказателство при смъртните осъждания в Панагюрище" както пише Макгахан. По-късно то е занесено в конака в Хасково и заключено като спомен от победата. След като ген. Гурко превзема София турците започват евакуация от Хасково и забравят знамето. По-късно конакът е запален от руснаците на 19 януари 1878г и изгаря. Това е основната версия на историците.

След потушаване на въстанието Райна Попгеоргиева е подложена на мъчения и затворена в пловдивския затвор, но след намесата на чужди журналисти, сред които и Макгахан е освободена, заминава за Москва и е настанена в Страстний манастир. По-късно се връща в България и става първата дипломирана акушерка в София. През 1882г. Райна се омъжва за В.Дипчев и има пет сина. (Последният Асен умира в Бургас през 1964г.)

В двора на къщата музей под мраморната статуя се съхраняват нейните тленни останки, а в дясно е гробът на нейния баща - отец Георги, убит от турците.

На метри от къщата на Райна Княгиня се намира Хаджи Луковата къща, която е била "същинската главна квартира" на въстанието и където знамето е било забито на една "върлина" - акациево дърво.

На десет км от Панагюрище се намира местността Оборище. От паркинга тръгваме по тясна пътека, покрита с есенна шума, минаваме по малки дървени мосчета над плитка рекичка, поляните отляво и отдясно са изпъстрени със сини есенни минзухари и розови горски циклами. Вървим около километър и по целия път срещаме каменни блокове с надписи - мисли на велики наши революционери. Много от тях сякаш са писани за сегашната ситуация в България. Разговорите ни са за всичко, което сме чели и знаем за това свято място, за "Записките....." на Захари Стоянов (започнах да препрочитам тази велика книга) и така неусетно стигаме до 

паметника, отбелязващ мястото където между 14-16 април 1876г. се провежда Великото народно събрание, което взема решение за избухване на Априлското въстание. Върху паметника са изписани имената на делегатите. Едно име е е било зачертавано толкова пъти, че вече е напълно изтрито - това на предателя Ненчо Балджиев. Събранието избира Г.Бенковски и П. Волов за ръководители на въстанието.

Над центъра на Панагюрище на хълма Маньово бърдо се намира Националният мемориален комплекс "Априлци".

В подножието на паметника  в един двор една до друга се намират църквите "Св. Тодор Тирон", построена през 1760г, и "Св. Въведение Богородично", чийто строеж е започнал през 1818г. Вече се свечеряваше когато влязохме в църковния двор и водени от любознателността ни успяхме след като запалихме свещи да разговорим жената, която работеше там. А тя с удоволствие ни разказа много неща за двете църкви. Църквата "Св. Въведение Богородично" е изгорена по време на Априлското въстание и после възстановена. Вътре още личи част от опожарените стенописи (снимането беше забранено). До историческия музей се намира възрожденската църква "Св. Георги", строена през 1856-1860г. и има две камбанарии.

Панагюрище е едно малко, спокойно градче с красив център, съчетаващ старото народно читалище "Виделина" и модерен СПА хотел, слънчев часовник, пеещи фонтани (вече зазимени) и Универсален магазин, в който вече бяха наредили коледната украса; с модерната сграда на фирмата "Оптикоелектрон" и Лидл в единия край на града и изоставени постройки в другия край.

Отново обща снимка - доволни от преживяното и с мисли занапред!