БЕГЛИКТАШ - наследството на тракийското племе "скирмиани"

Септември, 2020,

Последният ден от морската ни почивка е прохладен и неподходящ за плаж, но затова пък прекрасен за разходка до най-голямото тракийско светилище по нашето Черноморие - БЕГЛИКТАШ. То се намира на около 5 км от Приморско, някъде се появи самотна табела, но успяхме да се ориентираме, спомняйки си, че в този район се е намирала една от ловните резиденции по Живково време - Перла. След като спираме на импровизиран паркинг, трябва да повървим още около километър докато стигнем обширната поляна където се намира светилището.

Името "Бегликташ" идва от турските думи "беглик" (данък в натура) и "таш" (камък). По време на турското робство българите пастири от странжанските села плащали данък във вид на добитък, който водели до тези големи камъни, където го предавали.

През 1891 година Братята Шкорпил забелязали върха на огромен камък в района на Маслен нос до Приморско. Нарекли го "Апостол Таш" (ще разкажа за него по-нататък). Предполага се, че заради ловната резиденция първите разкопки са изоставени, а истинските са проведени през 2002-2004, а от 2012 светилището е достъпно за туристи.

Учените разказват, че светилището е създадено към XIV в. пр.н.е.от тракийкото племе "скирмиани' и е посветено на Богинята Майка и нейният син/или съпруг Бога Слънце изразявайки култа към Плодородието.

😲Това тракийско племе ми е напълно неизвестно, а още Херодот е писал за тези хора, живели на територията около Созопол и земите на Меден рид. Те добивали метални слитъци и били наричани най-древните металурзи на Тракия. 

Огромните каменни късове вероятно са изглеждали по различен начин, но хората са ги оформяли, правели са канали, ванички, създавайки свое свято място. Човешката фантазия им приписва различни форми, легенди и чудодейни сили.

Камъните са разположени като кръг около  свещена площадка. Пред всеки по-важен камък е поставена указателна табелка, а екскурзоводката увлекателно ни разказва исторически факти, научни догадки и лични преживявания, свързани с енергията на това място.

Тръгваме от входа, ориентиран към югозапад, който е служел за пречистване и поднасяне на дарове и до него виждаме "брачното ложе" - огромен камък с оформена възглавница, уютно разполежен сред други камъни като в стая където в нощта преди лятното слънцестоене жрецът и жрицата представяли свещения брак между Бога Слънце и Богинята Майка.

Този огромен камък, който човешката фантазия оприличава на "слон" е бил жертвеник с издълбани върху горната му част четири ванички. В тях се слагали Вода, Вино, Мляко и Пчелен мед - свещени течности, които се смесвали и се стичали по камъка. Зад жертвеника има друг камък където се поставяли даровете за боговете - горски плодове, хляб, семена. В това светилище не са открити останки от животни затова не се говори за жертвоприношения, което потвърждава твърдението, че това светилище изразява култа към Плодородието.

Под най-високия камък "менхир", на върха на който е стъпката на Бога Слънце се намира "тронът".

"Тронът" на който седял тракийският Цар-Жрец, който сега е насочен към широката поляна, по време на разкопките в бил в обратна посока - тълкувало се е, че не било необходимо жрецът да гледа хората, събрани на поляната когато водел различните церемонии.

16 камъка, от които са запазени само 7 полегнали са образували часовник и са служели като календар. Срещу часовника се намира "лабиринт" . 

През него минавали 14-15 годишни деца, които за да навлязът в живота трябвало да преминат през изпитания. Това се случвало през нощта като за по голяма трудност на изпитанието пускали жаби, гущери. Децата излизали от лабиринта през два изхода - тези, които излизали през десния изход имали прагматичен ум и ставали войни, строители. Тези, които минавали през левия изход имали склонност към хуманитарни дейности и те ставали жреците и жриците на племето.

Това е второто изпитание - преминаване от земното към подземното "царство на Хадес" - миналите през тази тясна цепнатина се освобождавали от отрицателната енергия. И ние имахме желание да минем, за да докажем, че сме с чисти души, но решихме да не рискуваме, след като екскурзоводката ни разказа за проблемите на "заклещил" се човек.

Този класически мегалитен камък с две основи и плоча отгоре (най-големият долмен в България) символизира утробата на Богинята Майка - Земята където се ражда Хероса - героят Цар и Жрец. След раждането си, озарен от изгрева той се явявал под арката на Апостол Таш, посрещнат от поклонници. Долменът, наречен "свещената пещера" е създаден от човешка ръка.

Излизаме от "свещената пещера" и дали заради очакването за съществуване на енергия на това място наистина почуствах силно главоболие.

Ето го "Апостол Таш" - огромен скален къс с формата на обърнато сърце, застанал върху три опорни точки. А това, че няма отговор на въпроса как стои в това положение толкова дълго време е част от магията. Смята се, че през дъговидния отвор в основата на „Апостол Таш“ посветените преминавали от владението на Бога Слънце към подземното царство на Богинята Майка.

 

Върху този камък се намира стъпката на Богинята Майка - считано за място с много силна енергия и до което са имали достъп само най-посветените.

Част от магията е как всеки се стреми да намери своето положително енергийно местенце тук.

Последна снимка пред внушителните мегалити, които със сигурност крият още много неразгадани тайни.