Познатото Милано, живописната Варена и удивителното старинно Бергамо - през моите очи

Познатото Милано, живописната Варена и удивителното старинно Бергамо - през моите очи - 3-та част

Май 2017,

Повечето туристи , пътуващи с Wizz Air за Милано свързват Бергамо с летището Orio al Serio. Когато обаче прочетох информацията за града в интернет видях, че има много интересни неща за разглеждане и така решихме да прекараме един ден в Бергамо, което се оказа страхотно. Бяхме си запазили апартамент на около 5 минути от гарата с цел по-лесно придвижване до летището рано на следващата сутрин. От Милано пристигнахме с влак, спирката за летището се намира срещу гарата - автобус No 1, оттам се купуват и билетите за автобуса.

Бергамо е вторият по големина град в провинция Ломбардия след Милано, има население около 1 милион души. Вече знаехме, че градът се състои от две части: ниската е долният (новият) град - Citta Bassa, а високата е горният (старият) град - Citta Alta.

До стария град се стига пеша или с фуникуляр. Нашият любезен домакин ни препоръча да отидем пеша, показа ни картата на стария град и как да разгледаме крепостта. Преминаването от новия към стария град стана някак плавно - от съвременните улици и сгради към каменните павирани улични и старинни постройки.

Смята се, че старият град , разположен на хълма е бил построен на мястото на древния град Бергомум - селище на келтски племена, както и че самото име произлиза от келтското Berghem - град, дом в планината

Вече сме пред крепостните стени и през тази врата (общо 4) ще влезем в стария град.

Старите крепостни стени са построени през 16-17 век от венецианците за да защитават града. 

Поглед към новия град

Под стените имаше много красиви къщи с красиви дворове

След като се разхождаме по дължината на част от крепостните стени, надничайки за да разглеждаме къщите и дворовете, свиваме по една от уличките за да влезем вътре в града.

Via Gombito е главната улица на стария град. (Някъде бях прочела, че достаъчно широка да се разминат две магарета). Всяка сграда е красива като архитектура и в нея има магазинче.

Стигаме до едно малко площадче, вляво се намира мястото от където пристига и тръгва фуникулярът.

Добре, че не решихме да се връщаме с него, защото щяхме да пропуснем онези неописуемо романтични улички, коитоще видите в края на пътеписа

 Продължаваме по главната улица до самото сърце на Citta Alta където се намира Piazza Vecchia, в чийто център е красивият мраморен фонтан Contarini

Площадът е заобиколен от сгради в различен архитектурен стил и разбира се от кафененца и малки ресторантчета. Ние обаче сме настроени за разглеждане и затова минаваме под арката, която виждате срещу фонтана за да  видим базиликата Santa Maria Madgore.

Строежът на църквата в романски стил е започнал през 12 век като молба към Девата да прогони глада от града. Ако в 1-та част на пътеписа ви споделих, че Миланската катедрала е най-красивата отвън, която съм виждала, то сега мога да кажа, че това е най-пищната църква отвътре, която съм виждала досега.

В задната част на базиликата се намира гробът на композитора Гаетано Доницети.

Спомням си, че гледах "Любовен елексир" преди един много тежък изпит като студентка, постановка на Варненската опера. Написал е 75 опери и много други произведения. На една уличка видяхме малка плоча, която показваше къщата, в която е роден Доницети.

Вляво от базиликата се намира още една катедрала Duomo, а от дясно е баптистерията.Но след като бяхме в базиликата, катедралата отвътре ми се видя твърде скромна.

Изглед от друга част на крепостната стена

Продължихме разходката из стария град, опитахме кафето, пиците, сладоледа и се отзовахме пред тази врата.

Това е врата през която излязохме от стария град

И по тези улички се върнахме към реалния съвременен свят

Една от красивите сгради в новия град

Бих посъветвала всички, които са тръгнали в посока Милано да отделят време за да разгледат Бергамо.
Край на 3-та част

Познатото Милано, живописната Варена и удивителното старинно Бергамо - през моите очи

Познатото Милано, живописната Варена и удивителното старинно Бергамо - през моите очи - 1-ва част

Май 2017

Когато замислихме това пътуване до Милано много се страхувах то да не бъде само едно пътуване до модната столица на Италия и сега след завръщането ни съм доволна, че напълнихме кошницата с толкова прекрасни впечатления и преживявания, че единственото тревиално нещо остана само посоката Милано.
В ранната сутрин пристигаме с полет на Wizz Air на летище Orio al Serion. Пред залата за пристигащи се намират автобусите за Милано. Цената е 5 евро и след около час сме в Милано - пред централната гара.До нея се намира метростанция Centrale, купуваме си билет за 48 часа (8,25 евро/човек, важи 48 часа от момента на купуване). Метрото в Милано е много удобно за бързото придвижване в центъра. След като сме оставили багажа в хотела отиваме с метрото до станция DUOMO където се намира Катедралата - символ на Милано - шедьовър на късния готически стил.

Il Duomo

Това е най-красивата на външен вид катедрала, която съм виждала до сега.Бяла дантелена пелена сякаш е покрила мраморната сграда.

Строежът е започнат през 1386 година и продължава до 1813, дълга е 157 метра и може да побере 40 000 човека, има 135 остри върха и кулички. Катедралата е украсена със 3159 статуи.

Върху централния връх се намира статуята на мадоната Madonnina, поставена там през декември 1774г. 

Само отвън по фасадата статуите са 2245

Билетите за катедралата се продават в Кралския дворец Palazzo Reale, намиращ се отдясно, където има различни изложби и където по-късно се върнахме за да видим музея. И така след като си купихме билети (3 евро - комбиниран билет за катедралата и музея) се наредихме на дългата опашка. Но това беше време да разглеждаме катедралата отвън и просто да си говорим охранявани от двама войника с автомати и след около един час влязохме вътре. Но преди това минахме през проверка за оръжие.

Никоя снимка не може да покаже истинската красота.
Видяла съм вече толкова много катедрали, че вече не помня подробности, остава само общото впечатление за тяхната пищност.

В криптата се намира гробницата на кардинал Боромео и катедралната съкровищница

Това е копие на Madonnina, която е поставена на най-високия връх на катедралата в мащаб 1:1 с височина 4,16 метра, изработена от восък и златни листове.

В музея на катедралата могат да се видят златни кръстове, иконостаси и много статуи, които не са намерили място при украсата на катедралата.

Замъкът Сфорца

Замъкът се намира много близо до метростанция CADORNA.Построен от херцога на Милано Франческо Сфорца през 14-15 век върху руините на стара крепост той крие интересна история за борби за надмощие и слава.

Крепостта е опасана с ровове и с две кръгли кули,  в които са се съхранявали водните запаси на замъка. След смъртта на Франческо Сфорца през 1535г. Милано попада под испанска власт, после крепостта е превърната в казарма на австрийски войски. След 1893 година тя е общинска собственост и започва нейната реставрация. Сега тук се помества библиотека, има различни изложби.

Рицарски бой

Крепостта се използва и като място за преминаване, а зад него се намира голям парк - Семпионе.

Църквата Санта Мария де ла Грация и "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи 

Недалеч от замъка Сфорца ( в обратната посока от метростанция CADORNA)  се намира малката църква Санта Мария де ла Грация.

Отвътре църквата е доста скромна

В тази малка сграда, която е била магерница (зала за хранене) към църквата през 1495 година Леонардо да Винчи рисува прочутата "Тайна вечеря"

За огромно разочарование не успяхме да я видим защото билети се купуват онлайн от сайта на Cenacolo Vinciano, бях започнала търсенето отпреди два месеца, но уви. На площадчето имаше учудващо малко хора, но и последната ми надежда се изпари, когато влязох в офиса за билети и наивно попитах дали няма някой свободен билет. Единственото ми успокоение е факта, че това, което е вътре, всъщност е доста далече от оригинала на да Винчи.
В "Шифърът на Леонардо" Дан Браун разказва своята версия за този стенопис и тогава аз стоях пред компютъра, гледах "картината" и четях книгата.
Макар, че е рисувана върху стена това не е фреска, защото фреските се рисуват върху мокра мазилка.Да Винчи отхвърлил тази техника поради факта, че художникът трябвало да бърза да завърши рисунката докато стената не е изсъхнала, а той искал да прекара необходимото време за всеки детайл затова изобретил своя техника за рисуване с темперни бои върху камък. Но до началото на 16 век боята започнала да се люспи, реставрациите не спомогнали за възстановяването й, бомбардировките по време на втората световна война също имали разрушителна сила.Всъщност снимките, които виждаме са това, което е този стенопис след различните реставрации.

Връщаме се отново до DUOMO и минаваме през галерията Виктор Емануеле, намираща се отляво на Катедралата

Тук се намират магазини на известни модни марки

             Това е паметникът на Леонардо да Винчи и четирима от неговите ученици

Срещу паметника се намира прочутият оперен театър - Миланска скала.



Още едно интересно място, е кварталът Navigli.

Разположен от двете страни на канала, това място е много оживено в съботната вечер, когато туристи и местни са излезли да се разходят или да посетят многобройните кафенета, ресторантчета и други капанчета.

Улични музиканти, художници, амбулантни търговци допълват пейзажа.

Това е което успяхме да видим за един ден в Милано.(Бих казала напълно достатъчно, ако си посетил доста европейски градове). Предстояха ни още два прекрасни и пълни с душевна наслада дни).

Край на 1-ва част