Село Свежен - за красотата, историята и въздействието на този малко известен архитектурен резерват

25 Ноември, 2016

На една ръка разстояние от Калофер и Хисаря в сърцето на Сърнена Средна гора случайно ровейки се в интернет пространството открих малкото и непознато за мен селце Свежен - част от което е обявено за архитектурен резерват. Прочетох информацията за него и с нетърпение замислихме кога да го посетим. Направихме това на път за Хисаря и отделихме само няколко часа, сега съжалявам, че бяхме там толкова кратко.

Тесен асфалтиран криволичещ път ни заведе в селото - на глед обикновено западнало село, но с толкова богата история. Легендата разказва, че е създадено от войници и търновски боляри, които съпровождали сестрата на цар Иван Шишман - Кера Тамара за да я предадат за съпруга на султан Мурад I (1373 година).(Тъжно е, че за да има мир за държавата ни царят жертва сестра си, наречена по късно в Синода на българската църква - "обрученица ради рода болгарского"). И така болярите не могли да понесат този срам и се заселили в дебрите на Средна гора. Някога селото се е наричало Аджар, от арабската дума хаджар - камък. Това тълкование оставя роденият в селото художник Христо Станчев (най-известната му творба е "На нивата"). През 17-18-19 век селото е книжовен център, център на абаджийство, папукчийство, кафтанджийство, кундурджийство - какви прекрасни остарели думи.

Минаваме през горната махала без да спираме, бързаме с нетърпение да видим къщите, обявени за архитектурни паметници. На малкия площад се намира паметника на полковник Владимир Серафимов, освободител на Родопите от османско иго. Срещу него е кметството и читалището "Груд Георгиев" което е на повече от 160 години. В него има малка музейна сбирка.

Насреща е кръчмата "Замъкът на безгрижието". Отпред са седнали двама старци, а вътре на топло седят четири жени, пийват кафе и нищят сериалите. Те с удоволствие ни разказват за 100-ната къщи останали след като турците опожарили селото през 1877.

През 18 век  Аджар е обявен за касаба (град) и център на Карааджагската нахия, което дава силен тласък на търговията. Много търговци от Аджар се отправят към Цариград и Анадола а като се върнат  строят красиви къщи. Така постепенно на основа на местните традиции и видяното отвън се поставят основите на прочутата аджарска дървена къща.

За съжаление са останали 15-тина къщи, разпръснати, но и те са достатъчни да ни покажат великолепието на жилищната архитектура на старите аджарски къщи. Те се отличават със своята архитектурна индивидуалност, но ги обединява строителният материал - дървото.

Очарователни, тесни, стръмни улички. 

Чокшевата къща

Стопаните са много гостоприемни и с удоволствие ни показват къщата. Запазили са името на първите собственици от която са я купили, сега я отдават за гости. 

Повечето врати са заключени

Повечето къщи са изоставени, белите мазилки - олющени, големите масивни порти - заключени.

Красивата сграда на някогашното основно училище "Еньо Велев" стои самотна и празна

Механа "Ракиджийницата"

Дядото, който седеше на припек пред кръчмата в центъра, дойде тука да си хапне шкембе чорба, после повървя с нас да ни покаже училището, въздъхна тъжно, носейки товара на годините си и бавно се запъти към дома си.

Не успяхме да видим още Серафимовата, Джевизовата, Мушевата, чорбаджи Вълковата къща.

Чухме, че в края на селото започва кварталът на богатите, но не го видяхме и по-добре.

След края на селото има информационно табло с лика на Хаджи Димитър. То сочи връх Кадрафил, където според преданието е погребан след гибелта си легендарния войвода.

Тръгваме си от село Свежен. Свежо име, а някак тъжно. То няма популярността на Жеравна, Долен, Боженци, Лещен, то си стои самотно, не много известно, а носи в себе си тежестта на историята и красотата си. Тръгваме си с обещанието да дойдем пак за да видим това, което не успяхме.

.