Клисурски манастир "Св.Св. Кирил и Методий"- четвърти по големина в България
Юни 2018Посещавала съм Клисурския манастир точно осем пъти (като дете ходехме с родителите и брат ми на почивка във Вършец и винаги отивахме да разгледаме манастира).След няколко часа във Вършец, прекарани в спомени тръгваме в посока Берковица. Манастирът се намира на около 9 км от Берковица, на 4 км от с. Бързия (което до 1950г. се е наричало Клисура) в подножието на връх Тодорини кукли.
Горещото юнско време се сменя, дъждовните капки бързо се превръщат в силен дъжд, който ни съпровожда по целия път (даже малко се пообъркахме като не видяхме табелата, която ни кара да се отбием наляво от пътя при един комплекс-ресторант "Сталин").
Първите впечатления са сергиите и двете ресторантчета ("магерница", не ми изглежда подходящо) пред манастирските порти. Зад тях обаче манастирският комплекс ни посреща окъпан от дъжда, подреден, обновен и спомените ми за него се смесват с настоящата гледка.
През 17 век шестима монаси се заселват там. Било по времето на Чипровското въстание 1688 г. След поражението му въстаниците решили да се укрият при монасите, но биват предадени и побягват към дебрите на Стара планина. А монасите били избити и изгорени на около 100 м. от манастира. Според легендата на това място бликнал извор с целебна вода. Ние обаче не видяхме това аязмо с "жива вода".
Друга легенда разказва за трагичната 1862 г. когато башибозукът на берковския паша Юсуф бей напада манастира в деня на светите братя Кирил и Методий и избива 120 души и монасите. През 1869г. Александър Дамянов (йеромонах Антим) от Берковица започва със собствени средства да възстановява манастира, параклиса, аязмото и става негов игумен. След Освобождението той продължава да строи другите стопански постройки, отваря училище и кръщава храма на името на братята Кирил и Методий. В сегашния си вид църквата на манастира е възстановена през 1936-37 г.
Бързо изкачваме стълбите през шпалир от туи. |
Иконостасът е дълъг 9 метра и висок 3,65м |
Дъждът спря и слънцето блести в китно подредената градина |
Часът е шест без петнадесет. Църковната камбана бие за вечерна служба.
Единственият мъж - 85 годишния свещеник отива на службата. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар