неделя, 10 юни 2018 г.

Клисурският манастир - или където планината, реката и духовността са намерили своята обител

Клисурски манастир "Св.Св. Кирил и Методий"- четвърти по големина в България

Юни 2018

Посещавала съм Клисурския манастир точно осем пъти (като дете ходехме с родителите и брат ми на почивка във Вършец и винаги отивахме да разгледаме манастира).След няколко часа във Вършец, прекарани в спомени тръгваме в посока Берковица. Манастирът се намира на около 9 км от Берковица, на 4 км от с. Бързия (което до 1950г. се е наричало Клисура) в подножието на връх Тодорини кукли.
Горещото юнско време се сменя, дъждовните капки бързо се превръщат в силен дъжд, който ни съпровожда по целия път (даже малко се пообъркахме като не видяхме табелата, която ни кара да се отбием наляво от пътя при един комплекс-ресторант "Сталин").
Първите впечатления са сергиите и двете ресторантчета ("магерница", не ми изглежда подходящо) пред манастирските порти. Зад тях обаче манастирският комплекс ни посреща окъпан от дъжда, подреден, обновен и спомените ми за него се смесват с настоящата гледка.




От летописната книга на манастира (която съществува от 1905 г.) се знае, че от 1240 г. по тези земи е съществувал манастир, наречен Пустия, а по-късно Врещецки, на името на река Врещица, край която е разположен. Опожаряван, разрушаван, опустошаван и отново възстановяван, манастирът гордо носи своята богата история.
През 17 век шестима монаси се заселват там. Било по времето на Чипровското въстание 1688 г. След поражението му въстаниците решили да се укрият при монасите, но биват предадени и побягват към дебрите на Стара планина. А монасите били избити и изгорени на около 100 м. от манастира. Според легендата на това място бликнал извор с целебна вода. Ние обаче не видяхме това аязмо с "жива вода".
Друга легенда разказва за трагичната 1862 г. когато башибозукът на берковския паша Юсуф бей напада манастира в деня на светите братя Кирил и Методий и избива 120 души и монасите. През 1869г. Александър Дамянов (йеромонах Антим) от Берковица започва със собствени средства да възстановява манастира, параклиса, аязмото и става негов игумен. След Освобождението той продължава да строи другите стопански постройки, отваря училище и кръщава храма на името на братята Кирил и Методий. В сегашния си вид църквата на манастира е възстановена през 1936-37 г.
Бързо изкачваме стълбите през шпалир от туи.


В манастира се съхраняват икони, утвар и мощи на светци. По стените няма живопис. Иконостасът е резбован от Самоковския майстор Стойчо Фандъков.
Иконостасът е дълъг 9 метра и висок 3,65м
От 2007г. манастирът е девически. Отначало в него идват да живеят 6 монахини от Вардарска Македония. Разговаряме с една от 10-те монахини, от сестринството с майка игумения монахиня Таисия. Тя ни разказва за иконописното ателие, в което изографисват икони (обикновено по поръчка)  по традицията на древната Охридска школа. Показва ни една от тези икони, посипана със златен прах. Винаги ми е било интересно какво е накарало тези така млади момичета да изберат този начин на живот, но решавам да не питам. А иначе и те говорят по мобилни апарати.


В манастирския комплекс има стаи за нощуване, а в задната му част прекрасна градина за отдих.
Дъждът спря и слънцето блести в китно подредената градина


Това място е толкова красиво, че оставям сетивата да се насладят на гледка, свеж въздух и тишина. Иска ни се да останем по-дълго.
Часът е шест без петнадесет. Църковната камбана бие за вечерна служба.
Единственият мъж - 85 годишния свещеник отива на службата.
Заради късния час, в който отидохме не успяхме да видим Музея на църковната история на Видинската епархия, открит през 2012г. Това е повод да го посетим отново, за да видим евангелието с позлатен обков, тежащо 25 кг., изработено в Русия, друго най-старо евангелие, изработено през 1778г. и подарено от руския император Николай първи, икона на Св. Богородица от времето на Чипровското въстание и да прочетем още за историята на манастира и този славен и тъжно наречен "северозападен" край.


От сергиите пред манастира си купуваме магнитче, а каменните орли, дело на местен берковски майстор ни изпращат. Дали не искат да кажат, че този манастир винаги ще го има докато е жив и буден българския дух.






Няма коментари:

Публикуване на коментар