събота, 5 октомври 2019 г.

КОПРИВЩИЦА - люлка на възрожденски дух и скромно съвремие

Септември 2019г.

Копривщица е малко градче, на което съдбата е отредила да играе важна роля в един от най-важните моменти в българската история - Априлското въстание през 1876г. Опожаряван три пъти и напълно унищожен в началото на 19 век градът се възражда отново благодарение на родолюбието и трудолюбието на местното население, успява да се възстанови икономически, да отгледа вечни герои и да запази своята автентичност заради което през 1971г. е обявен за архитектурно-исторически резерват.
За Копривщица Захари Стоянов ще напише: "Боже мой, селце като кутийка гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето работните пътища са широки таман две педи...такава паплач от деятели и родолюбци".  
Тръгнах за Копривщица с празна кошница, която да напълня с очи, душа и сърце. Сега я изсипвам пред вас за да я споделим заедно.
Бързаме да влезем в Копривщица през дървените порти (щях да ги снимам на тръгване, но тогава бързахме за Клисура) и да се потопим в тази запазена през вековете атмосфера на малкия градец, разположен в Същинска Средна гора на двата бряга на река Тополница.
В ранната съботна сутрин слънцето есенно блести върху цветята и дърветата, на другия бряг на реката пушат комини, каруца с кон трополи по калдаръмената улица, едри разноцветни гергини надничат от съседен двор.
В петък вечер направихме кратка разходка из центъра на стария град, поразучихме кое-що, затова сега от Купчийницата си купихме билети за цялата ни група с включени беседи и следвайки картата с указаните маршрути започнахме открития урок по родолюбие. Най-напред посетихме:
Къщата на Димчо Дебелянов
В тази къща на 28 март 1887 година се ражда най-нежният, най- лиричен български поет, чиято многострадална душа е разделена между реалния и идеалния свят - Димчо Дебелянов
Поседнали на пейките до този обрасъл с бръшлян кладенец ние изслушахме сладкодумния разказ на една от служителките в музея   
През 1958г. къщата е превърната в музей с експозиция, разказваща за краткия житейски път на поета. Има лични вещи на Дебелянов от фронта, портрет на неговата майка и негов портрет, рисуван от приятеля му Георги Мишев. В тази къща с нисък приземен етаж и широки чардаци Д.Дебелянов е живял до деветата си година. Обичал да седи на чардака и дълго да гледа как падат белите цветове на вишните. По-късно, раздвоен между миналото и настоящето той ще напише тъжната елегия:
                                                   Помниш ли, помниш ли тихия двор,
                                                   тихия двор с белоцветните вишни?
                                                   .....
                                                  Сън е бил, сън е бил тихия двор,
                                                  сън са били белоцветните вишни.
След смъртта на баща си, Димчо се премества да живее и учи в Пловдив и София, работи каквото намери, пише, публикува, учи чужди езици.

Люлката на поета
По време на Първата световна война е мобилизиран и умира по време на военни действия на 2 октомври 1916г. близо до Демир Хисар. Чак през 1931г. костите му са пренесени и препогребани в църквата "Успение на Св. Богородица" в Копривщица.


В двора на къщата е поставена фигура на седнала на прага майка, очакваща своя син, създадена от скулптура  Иван Лазаров през 1934г. Две години преди това той идва в Копривщица и пред малка къща вижда поседнала в черно жена - баба Лила Паралеева, решава, че така ще изглежда паметника на майката на Димчо Дебелянов. На следваща година когато се връща, баба Лила е починала и той попада на баба Лала Душкова, чийто образ е изваян на фигурата с две дълги плитки. Това не се понравило на копривщенските "кокони" и е създадено копие, в което плитките са покрити с кърпа, то е поставено на гроба на поета.
"В кратъкь унесь чака тя да дойде нейното дете..."
Макар, че се връща в Копривщица само четири пъти и за кратко, Димчо Дебелянов написва най-нежните и прочувствени стихове за бащината къща и майката.

Любовта заема важна част в живота и поезията на Димчо Дебелянов. Той има три големи любови - Иванка Дермеджийска, Мара Василева и Елена Петрунова.
Стиховете, посветени на Мара Василева
В двора на църквата близо до гроба на Д.Дебелянов се намира гроба на един от героите на Априлското въстание и автор на "Кървавото писмо" - Тодор Каблешков.
Къщата на Тодор Каблешков се намира малко по-надолу от църквата.
Родната къща на Т.Каблешков, построена през 1845г. според архитектурата на Пловдивските къщи.

                                                                 Кьошкът в къщата
Макар роден в заможно семейство и въпреки желанието на баща си да стане търговец, той прегръща революционните идеи, среща се с В.Левски, организира революционни комитети в Клисура, Сопот, Карлово, Калофер. Според решението на събранието на Оборище на 14 април 1876г. въстанието трябва да избухне на 1 май, но предателство ускорява събитията.
Калъчевият мост, наречен "Първата пушка"  - тук проехтява първият изстрел  на Априлското въстание. Изграден е през 1813г. от грубо дялани камъни. Реставриран е след 100 години от правнука на първия строител Хаджи Найден Калъчев откъдето идва името на моста
Въстаниците щурмуват конака. Т.Каблешков пише прочутото "Кърваво писмо" за да извести панагюрци, че въстанието е започнало и поставя кръст с кръвта на убития мидюрин.

Братия!
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица,20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков

Младият клисурец Никола Караджов участва в схватката със заптиетата и мидюрина на каменния мост, става свидетел на превземането на конака о преподписва за по-голяма достоверност "Кървавото писмо". След това поема към родния си град и само два часа по-късно дава началото на въстанието в Клисура.
По-нагоре към хълма се намира Къщата на Георги Бенковски

Построена през 1831г. родната къща на Бенковски е дървена, типична еснафска къща на средно заможен гражданин. Тук той се ражда през 1843г. с името Гаврил Хлътев. 
На 22 години вече е известен абаджия, живее в Цариград, Измир, пътува много, научава чужди езици. Прелом в неговия живот настъпва през 1875г. когато в Букурещ се запознава със Стоян Заимов. Участва в неуспешна акция за убийството на турския султан Абдул Азис. Преди да се завърне в Румъния се снабдява с паспорта на полския революционер Антон Бенковски, сменя името на Георги и с него остава завинаги безсмъртен в българската история. След като получава "Кървавото писмо" на Т.Каблешков за въстанала Копшривщица, той обявява въстанието и със своята Хвърковата чета носи радост и надежда на въстанниците.
В къщата-музей може да се види личната пушка на Бенковски.
Паметникът, построен през 1976г. намиращ се над родната къща на Г.Бенковски
Малко преди погрома на въстанието и преди смъртта си той казва: "Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!"
До къщата на Г.Бенковски се намира Просветен център през Възраждането от който се открива изглед към стария град
Една от най-красивите къщи в Копривщица, превърната в етнографски музей е:
Лютовата къща
На красивия кобиличен фронтон е написана годината на построяването - 1854г.
През 1906г. къщата е продадена на П.Лютов - богат търговец на мляко. Вътрешната красота на къщата - стенописи с екзотични пейзажи, дърворезби, алафранги я превръщат в уникален паметник на възрожденската архитектура, стенопис и дърворезба.

Елипсовидно дървено слънце върху дървен асма таван
Алафранга - ниша в стената
В приземния етаж са показани автентични копривщенски плъсти.

Тепани килими - плъсти, изработвани единствено е Копривщица и наричани "козанки" - от жива непредена вълна по ръчна и доста трудоемка технология
Красиви нежни "кенета" за украса на ризи, рокли, кърпи за глава - изработват се с игла за шиене и конец върху основа от конски косъм
Не успяхме да посетим родната къща на Любен и Петко Каравелови, Ослековата къща. Препълнени с емоциите от видяното и чутото искахме да се разходим още по калдъръмените улици, да гледаме къщите с фасади, боядисани в синьо, оранжево и керемидено-червено с високи каменни зидове и масивни дървени порти, покрай магазините със сувенири и да поседнем в двора на къщата, в която се бяхме настанили откъдето се виждаше града от другата страна на реката.





Това е една от двете къщи в един двор където беше отседнала нашата група приятели.
Легенди разказват как е възникнала Копривщица и защо се нарича така - коя от коя по-чудни. Истината е във всички тях.
Копривщица е легенда и спомен за славни времена, които трябва да бъдат съхранени за поколенията.
Славна история, поезия, традиции, възрожденски бит и скромно съвремие - това е Копривщица в един ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар