КЛИСУРА - историята й е отредила безсмъртие

Септември 2019г.
"Какво е ново,
ново станало,
ново станало
в Kаменна Клисура?"
Спомняте ли си тази хубава възрожденска песен?
Клисура е малък старопланински градец. Той няма очарованието на възрожденска Копривщица, защото по време на Априлското въстание от 1876г. е опожарен изцяло. Но клисурци не се разселват, а изграждат новите си домове върху руините и пепелищата. И поколенията пазят спомена за саможертвата и смелостта на клисурци, а над града още ехти мощният глас на Иван Боримечката.
Предполага се , че Клисура е възникнала през 16 век под билото Козница, което свързва Стара планина и Средна гора. Клисурци били пазители на прохода, наричали ги дерменджии.
Около 1780г. клисурският търговец абаджия Генчо Петков донесъл от Анадола "бял и червен маслодаен трендафил - нивята да краси и кемери да пълни". Слабата песъчлива почва и сравнително високата надморска височина (660м) били благоприятни за развитието на благоуханния храст и той станал поминък на местните хора. До 1876г, били засадени 3000 дка рози. От благодарност към Генчо, хората започнали да го наричат "шойлек" от арабската дума "шойле" - благодетел. Така фамилията му станала Шойлекови. В тежките години клисурци оцелели заради своя "златен трън", произвеждайки прочутото розово масло.

Клисура е родният град на един от нашата група приятели и затова посещението ни тук има още по-сантиментален нюанс.
След двата дни прекарани в Копривщица за Клисура ни остана само неделният предиобед.
В историческия музей, намиращ се в центъра на града ни очакваха с разказ, който звучи като приказка за героично минало, от което ни побиват тръпки и сълзи.

Сградата е построена през 1925-1926г. послучай 50-та годишнина от Априлското въстание със средства на местното население събирани тридесет години.

Експозициите в музея разказват за поминъка на клисурци, за Априлското въстание, за родения тук бележит български книгоиздател и общественик Христо Г.Данов.

Най-ценния експонат е тази оригинална камбана от църквата "Свети Никола", която известява началото на Априлското въстание на 20 април 1876г.

Част от личната библиотека на Христо Г.Данов

Христо Г.Данов е роден в Клисура през 1828г. Той е учител, книгоиздател, книжар, общественик, индустриалец. Съдейства за създаването на девическото училище в Клисура, урежда поща между Клисура и Пловдив. Той е един от първите възрожденци, който разбира, че народът първо трябва да се образова, а после да мисли за политически свободи. През 1857г. със свои съграждани учредява първата книговезница в Пловдив.

През 1874г. Хр.Данов открива печатница във Виена. Това е една от машините, които успява да пренесе в Пловдив, където създава своя печатница. Машината се задвижва ръчно като шевна машина и е работила до 2000 година. Може би на нея са отпечатани текста на Берлинския договор, устава на Източна Румелия и др. важни документи.

На площада пред музея се намира паметника на Никола Караджов.

Той е представител на клисурци на събранието в Оборище където се взема решение за избухване на въстанието.Пряк свидетел на схватката на Т.Каблешков и турските заптиета и мидюрина в Копривщица той преподписва "Кървавото писмо" и тръгва за Клисура и два часа по-късно дава начало на въстанието и поема ръководството.

"... Аз ще бъда ваш военачалник с душа докато мога, докато държи този глас и тупти това сърце."

След потушаване на въстанието Никола Караджов успява да избяга първо в Копривщица, а после заедно с П.Волов и други другари към Балкана с надеждата да достигне Румъния. Но попадат на турска потеря и загива в местността Равна река.

Срещу музея се намира Павурджиевата къща

Построена във възрожденски стил тя е принадлежала на богат розопроизводител. Била ограбена и опожарена, а по-късно възстановена.В къщата има тунел, през който може да се избяга в дерето.

До къщата се намирал хан. На 15 януари 1876г. П.Волов и Г.Бенковски отсядат в хана и основават Клисурския революционен комитет. Петър Павурджиев и още четирима младежи стават първите съзаклятници. Сред тях е Христо Попов. Той остава жив и по-късно описва събитията в книгата "Град Клисура в Априлското въстание". Иван Вазов използва информация от тази книга за да напише последните глави на "Под игото".

В двора се намира единствената запазена розоварна.

На 100 метра от Павурджиевата къща се намира Новата църква "Света Богородица".
Продължаваме надолу към Старата църква "Св. Никола".

Църквата е построена през 1840г. Подът е бил покрит с плочи, донесени от Италия. Църквата е изцяло опожарена и разрушена. Оцелява само една икона на Богородица, която едно момче скрива под дрехите си. Затова когато клисурци започват да строят новата църква те я наричат 'Св.Богородица".

Оцелява само параклиса в двора " Св. Архангел Михаил", защото турците също почитали този светец. 

В подземието на параклиса се намира костница с два съркофага. В дървения съркофаг са поставени останките на трима от ръководителите на въстанието в Клисура, а в другия съркофаг с прозрачен капак - черепи и кости на избити клисурци.

В двора на църквата се намирал метох, където било килийното училище. В него учителствал дякон Максим Пелов станал по-късно Пловдивски митрополит. Той разказвал как една снежна вечер в началото на 1872г. бил посетен от Васил Левски, облечен като сливенски търговец с потури и елек с червени гайтани и Ангел Кънчев, облечен като турски офицер.
Недалеч от старата църква се намира Козинаровата къща.

Никола Козинаров е ръководител на местния революционен комитет "Братя Самуилови". Жена му Цана (Ана) също участвала в народното дело - леела куршуми, шиела четнически униформи и знамена. В злочестия ден Цана била в къщата с четирите си деца, най-малкото - пеленаче. Тя чакала вест от съпруга си за бягство. Когато вижда какво се случва и как врагът нахлува в селото Никола праща хабер на жена си по пратеник да се спасява с децата. Но пратеникът бил убит без да изпълни заръката. Когато пламва съседната къща, Ана решава да избере смъртта пред позора и безчестието и се хвърля в кладенеца заедно с децата си.

Местността Върлищица накъдето са бягали клисурци за да се скрият.

Нейчо Калъчов - един от оцелелите след въстанието. Макар да е бил пандурин (стражар) в конака той активно участва във въстанието. Като човек, който има право да носи оръжие, Никола бил избран за куриер на революционния комитет и придружавал П.Волов. Намирайки се на позиция на Зли дол, виждайки настъплението на турците той успява да простреля турския знаменосец. Това всява смут в редиците на врага, което ги забавя с около два часа и дава възможност на местните хора да бягат.
За мустаците на Никола внуците му разказват, че преди да си легне ги връзвал зад ушите си.

Част от местността Зли дол където се разиграват решителните боеве на 26 април 1876г. Тук се е намирала най-важната отбранителна позиция на въстаниците и тук са били разположени черешовите топчета.

Над Клисура извисил се с цялата си мощ се намира паметникът на Боримечката.
Иван Танков - родом от Клисура, козар, неук, но буден младеж се включва ентусиазирано в подготовката на въстанието. Заради огромната си физическа сила той получава задачата да разположи артилерията, състояща се от един черешов топ на Зли дол. Със своя гръмовен глас той предупреждава населението да не се страхува от гърмежите при изпробването му. На другия ден от същото място той пак предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей.
Сега пишейки този пътепис прочетох отново XXVIглава на романа "Под игото" - "Батареята на Зли дол":
"... Па се изправи там във всичката си гиганщина, напъна гърдите си напред, дигна главата нагоре, разтвори широко челюстите и викна проточено:
-Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето, за да го опитаме майка му стара...та да не се плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат...".
След разгрома на въстанието Иван Боримечката е заловен и осъден на вечно заточение. Умира през януари 1878г. в крепостта Сен Жан д'Акр в Палестина.

Клисура е свободна само 6 дни. На 26 април 1876г. тя е нападната и опожарена. Вали дъжд, който сякаш се смилява над града. Жителите бягали към местността Върлищница за да се спасят. 38 дни след погрома на въстанието оцелели клисурци се скитали из горите. Срещнали ги двама чуждестранни журналисти, дошли да описват събитията, защото "Топчето пукна и Европа стресна..." Попитали ги защо отиват там където няма и една къща. Най-старият дядо Стайко попитал:
- Стои ли небето над Клисура?
- Да, отвърнали чужденците.
- Значи пак ще я има Клисура.

Паметникът на Иван Боримечката е издигнат през 1976г.

С благодарност към нашия приятел Любомир (третият вляво) заради неговото старание  и любов да ни покаже родната Клисура.