Триптих за Жеравна или как времето е спряло за да ни разкаже своята българска приказка

Жеравна - триптих - 2014, 2016, 2018г.

Първото ни посещение в Жеравна бе през един студен и мъглив декемврийски ден на 2014г. Но беше любов от пръв поглед. Тази любов ни доведе тук и през снежния януари на 2016г., а сега решихме да я покажем на нашите приятели - топла, гостоприемна, разказваща...

Пътувайки по посока Котел (за идващите от София или южна България) Жеравна се намира на 6 км от главния път и на 14 км. от Котел. Сред раззеленилите се обширни поля и дървета се червенеят покривите на къщите. Услужливи табели канят да отседнете в къщите за гости и най-накрая Жеравна ни посреща с калдаръмените улички, старите къщи с големите порти и дървени кепенци, лозниците по чардаците, белите перденца зад прозорците.
Според някои в миналото селото се е славело с многобройните си воденици затова го нарекли Жеруна, от славянската дума "жерков" (воденичен камък). А след Освобождението е наречено Жеравна. То е най-големият запазен архитектурен резерват в България - но това не са само запазените и възстановени двукати къщи с високи дувари повечето, от които на 200-300 години. Жеравна е жаравата, която пали душата, закърмена с българската история, познаваща Възрожденския дух, обичаща Йовков и показваща щедро цялата прелест на това красиво място.

Жеравна е красива всякога - слънчева, снежна, мъглива

Да вървиш по мокрите калдаръмени улици е доста трудно

Екокъща - в тази 300-годишна къща времето зад дървените стени сякаш е спряло

Кьошкът е превърнат в малък етнографски кът

Одаята на първия етаж, в която някога се е събирало семейството и в която гостите на къщата се събират за сладка вечеря и раздумка.

Калдъръмените криволичещи улички водят към оня край на селото където се намира родния дом на Йордан Йовков - майстора на късия разказ. В двора има статуя на писателя, седнал на малко столче, а малката къщичка се състои от антре, водещо към двете стаи, едната подредена с мебелите, посудата и постелите, характерни за типичния български дом по онова време, а в другата - ръкописи от най-известните Йовкови произведения. В тази двестагодишна къща се е родил Йовков, тук е прекарал ранното си детство преди да се премести в Добруджа с цялото си семейство. Но той винаги се се връщал в Жеравна, на която посвещава десетте разказа от сборника "Старопланински легенди", разказващи вълнуващи истории и легенди.

Най-любимата ми "Боряна" - апотеоз на любовта и човешката доброта, която побеждава алчността, завистта и скъперничеството

И всеки път срещата с Йовков ме кара да прочета "Боряна" отново, а и още нещо - този път това бе разказа "Най-вярната стража", свързан с още едно известно място в селото - кафенето на Димчо Кехая.

Кафенето на Димчо Кехая, възстановено в истинския му вид на същото място

Димчо Кехая бил един от най-заможните хора в Жеравна, имал хиляди овце, къщата му построена от изкусни майстори била кацнала като бяла лястовица сред селото. Остарял Димчо кехая, решил да остави работата на синовете си, а той да се порадва на старините си. Ала тогава и селяните спрели да го почитат. Решил той да построи в къщата си кафене, след черкуване в неделя, кафето за всички мъже чорбаджии било безплатно. Той седял пред кафенето, а те влизали и го поздравявали."За едно добър ден - цял хан построих" казвал той с насмешка. По-късно станал прототип на един от героите на разказа "Най-вярната стража". От тук погрешно е развята червената кърпичка, която погубва Шибил и Рада.

Статуята на Димчо Кехая (която преди години е била открадната) е любимо място за снимки. А в кафенето се продават ръчно приготвени сладки вкусотии

През Възраждането Жеравна е политически, икономически и  духовен център. Тук се раждат българските просветители Сава Филаретов, Тодор Икономов.

Сава Филаретов е роден в тази къща през 1825г. Основател на новото българско обществено училище. Открил първото девическо училище в София. Деен участник в църковно-просветителската борба. Секретар в руското консулство в Одрин. Сътрудник на руски и български вестници и списания.

Животът в Жеравна си тече...

Не може да отидеш в Жеравна без да хапнеш фасул чорба по овчарски с пастърма в механа "Старча" ...

... да не изпиеш турско кафе с рахат локум в Черковното кафене"...

...да не си купиш спомен...

Има още интересни места в Жеравна - къщата на Руси чорбаджи - една от най-старите, църквата "Св. Николай", построена през 1834г.  с богата сбирка от икони и книги за богослужение.
Местните жители са словоохотливи и добродушни люде. Пред кафенето на Димчо Кехая срещаме баба Николина, софиянка, пристанала на тукашен момък когато била на 15 години, разказа ни живота си.

Не разбрахме името на този дядо, но и той ни разказа за запустелите къщи и намаляващия брой местни жители. 

172 къщи, обявени за паметници на културата привличат с автентичния си вид. Но е тъжно когато гледаш висящите катинари и обраслите зад тях дворове, счупените прозорци на изоставената бръснарница, пустата килимарска работилница, разрушеното училище точно срещу къщата на Й.Йовков. За тях времето е спряло.

 Тръгваме от Жеравна, оставяме ветрецът да полюшва разцъфтелите люляци, слънцето да огрява  калдъръмените улички, къщи и дворове. Обещавам да дойдем отново, има толкова неизприказвани приказки за Жеравна.