Преображенски манастир

 Август 2020,

На 7 км северно от В.Търново в пролома Дервента се намира Преображенският манастир - четвърти по големина в България, паметник на архитектурата и изкуството и едно от най-посещаваните места в района. В очакване да видим това свято място, което съществува още от времето на Втората българска държава, манастирът ни посреща с изтрития надпис над входа и полусрутения покрив.

Манастирът има дълга история. През средновековието той се е намирал на около 500 метра южно от сегашното си местоположение, но след падането на Търново под турско робство е опожарен, разрушен и изоставен. Легенда свързва възникването на манастира с втората жена на цар Иван Александър - Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват средства за неговата реконструкция. 

Сегашният манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик. Той получава султански декрет с разрешение да построи църква с размерите на църквата в стария манастирски комплекс.

В калдъръмения двор се вижда ниската много живописно изрисувана църква. Строежът й започва през 1834г. от Димитър Софиялията. Но поради участието му във въстанието "Велчова завера" той е обесен от турците и църквата е довършена три години по-късно от Колю Фичето.  През 1861г. той изгражда камбанарията с часовника. Църквата има интересна архитектура с пирамидален покрив.  С ярките стилизирани цветя и различни орнаменти, изписани от Захари Зограф той е искал да напомни за величието на някогашните черкви в царския дворец. Манастирският звънарник  също е дело на Колю Фичето.

В неделния предиобед в църквата има кръщене на бебе и докато изчакваме за да влезем вътре най-напред се спираме пред Колелото на живота.

Захари Зограф изрисува това колело на външната южна олтарна стена, показвайки светската и духовната страна на живота. Образите на Пролетта, Лятото, Есента и Зимата показват живота на човека от неговото раждане.

 В задната част на манастира се вижда един от огромните скални късове, откъснал се от скалата над манастира на 6 юли 1991 година.

Скалата разрушава част от манастирските килии. Казват, че тук са идвали Матей Миткалото, В.Левски. Разказват се истории за билки и мехлеми, приготвяни от Матей и монахът Неофит, с които лекували Левски.

Друг скален къс спира до часовниковата кула и не успява да повреди църквата.

Влизаме в малкия притвор на църквата, а на източната стена се вижда сцена от "Страшния съд" .

Църквата е богато изрисувана със стенописи от Захари Зограф и братовият му син Станислав Доспевски и датират от 1849-1851г - сцени от Апокалипсиса, икони на светци. Вижда се скеле, а реставрациите в тази част продължават вече 14 години.

Иконостасът е изработен през 1838 г. от тревненски майстори резбари.

Автопортрет на Захари Зограф

копирано от в-к Десант" - 30 април 2018г.:

Интересно е съдържанието на договора на Захари Зограф с манастирската управа. На един пожълтял от времето лист, писан на 20 август 1848 г., четем следното: “Извествуваме ние долуподписаните какво се согласихме сос господина Захария Зографица, за да низобрази церквата святого преображения Терновского обителя олтаря... сос сичкото му изкуство... и на сичките венци злато да удари сос най-тънка работа що е досега работил.

А ние духовници се обещаваме, сос контракт и печатом монас-тирски и с наши своеручни подписи потверждаваме да му заплатим за негова труд и харчове, сиреч бои, злато и сичко друго що е нужно, само монастирска да бъде врата и ерентията и яденето ще му даваме според негови деликатни стомах.(пак според кондиката много печени пилета е изял). Цената определихме 24 000 гроша и уречението ни е да му ги плащаме доде соверши работата, сиреч кога изобрази церквата, според обещанието му, тогава да му платим сичката сума за горните грошове. Тия потверждаваме с подписи и печатом нашим. Дадохме 500 гроша пей”.

Преображенският манастир разполага с библиотека със средновековни книги, документи и икони (Четиревангелие от 1629г., кондиката (дневника) на манастира). Манастирът е бил духовен център по време на Възраждането. По време на Руско-Турската освободителна война 1877-1878г. е бил военна болница. В знак на благодарност руският император Александър II дарява 750-килограмова камбана (тази, която е в манастира сега е дубликат, оригиналът е взет от Людмила Живкова и не се знае къде е), а руските войни - полюлеи и книги. След обявяване на Независимостта на България на 22 септември 1908г. цар Фердинанд и всички министри се отправят към Преображенския манастир.

След Освобождението са построени нови сгради, които оформят сегашния вид на манастирския комплекс.  Днес манастирът е действащ мъжки манастир.