Велико Търново от Второто българско царство - летопис на славните Асеневци

 Август 2020,

Както обикновено предварителната програмата на 3-дневната ни екскурзия с нашата група ПРИЯТЕЛИ отново включваше кратка почивка извън всекидневието, нашите си разговори и посещения на исторически и други места.Този път с нас беше и 9-годишната ни внучка, която се докосна до събития от българската история, за които бе учила в "Човекът и обществото" и за които четохме и разказвахме преди пътуването.

Разположен амфитеатрално на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост, по склоновете на река Янтра, наричан "Трети Рим", Царевград, "Царица на градовете", Велико Търново живее своята славна стара и нова история и е невъзможно за ден или два да се видят неговите красоти. Но в 28-вековната история на Велико Търново няма по-величаво време от това когато градът 207 години е бил столица на Второто българско царство (1185-1393г.). Династията на Асеневци укрепнала и разширила българската държава до три морета оставя завинаги своя отпечатък по тези земи.

Хълмът ЦАРЕВЕЦ - политически, административен, културен и религиозен център на втората българска държава величествено се издига над града. Разкопките на крепостта започват през 1886г. от чешкия учен Карел Шкорпил.

В крепостта можело да се проникне през три входа. На мястото на сегашния дървен мост пред главния западен вход до 1864г е съществувал истинският подвижен дървен мост, изграден върху нарочно пресечен скален масив (вижда се от улицата под хълма в посока църквата " Св. Четиридесет мъченици"). Следват още пет последователни порти, намиращи се на 32, 29, 37 и 25 метра една след друга, които съществуват различно време.

Започваме разглеждането на крепостта с казармените посещения и стъкларска работилница, намиращи се отляво.

Крепостта е била оградена с високи стени с дебелина 2,4 - 3,6 м, бойници и бойни кули. При археологическите разкопки на Царевец са открити повече от 400 жилищни сгради, 22 църкви и 4 манастирски комплекса. Най-значителните постройки на хълма са били Патриаршеския и царския дворец.

Патриаршеският комплекс се издига върху най-високата част на хълма върху площ от 2413 кв. м. и е представлявал самостоятелна крепост. Разрушената църква "Възнесение Господне" е била богато украсена според намерените декоративни панички и четирилистни розети. Тъй като сегашната църква е пълна реконструкция, тя няма стенописи по църковния канон.

По-надолу се е намирал царският дворец, построен от Асен и Петър като феодален замък с високи стени и бойни кули. 

Това са останки и реставрации от голям елипсовиден архитектурен ансамбъл на 3-5 етажа с Тронна зала, жилищни и административни сгради, огромно водохранилище и църква "Св. Петка Епиватска". Дворецът е разграбен, опожарен и разрушен от османските войски при падането под турско робство на 17 юли 1393г. Царевец, Трапезица и останалите крепости са окончателно разрушени през 1835г. след потушаване на опита за въстание - "Велчова завера". Подготвеният бунт е предаден от елинския чорбаджия Йордан Кисьов и заговорниците са обсадени в Плаковския манастур. (За него ще ви разкажа в следващия пътепис).

 😲В дворцовата църква "Св.Петка Епиватска" са намерени три фрагмента от саркофази. Първият е релефно изображение на част от женска глава с корона, намерени са и късове от ръката. Най-вероятно това е детайл от капака на мраморния саркофаг на унгарската принцеса Анна-Мария, съпруга на Иван Асен II и майка на следващия цар Коломан. Вторият фрагмент вероятно е от саркофага на цар Иван Александър. На третия фрагмент има фигура на 11-12-годишен юноша, легнал със скръстени на гърдите ръце, пак в царско облекло. Фрагментите се съхраняват в Музея във В.Търново.

Част от колона

Тази сцена е изградена преди 35 години и тук се провежда фестивалът на оперното изкуство " Сцена на вековете".

[През миналата година съпровождах до В.Търново нашите приятели от побратимените на Хасково английски и португалски градове и с гордост и тъга им показвах Царевец - малко руини и повече възстановки. Посетила съм много английски замъци, крепости и дворци и мисля колко хубаво би било, ако нашите не бяха разрушени] 

Балдуиновата кула

През 1930 - 1932 година са направени разкопки и реставрация на кула, намираща се в югоизточния край на крепостта, свързана с името на първия император на Латинската империя - Балдуин Фландърски. През 1205г. цар Калоян разгромява латинските рицари от IV кръстоносен поход при Одрин и пленява техния император. От трите легенди, най-разпространената и дори описана в някои исторически романа е тази, в която се разказва как съпругата на царя Анна Куманката се влюбва в Балдуин и му предлага да избягат. Когато той отказва, тя го оклеветява пред царя, който нарежда затворникът да бъде хвърлен от кулата и посечен. 

От кулата може да се види парка "Мини България".

Този паметник е в чест на обявяването Независимостта на България на 22 септември 1908г. която цар Фердинанд провъзгласява от Царевец.

Поглед от Царевец към Трапезица. От намерените 25 църкви, 3 са възстановени с оригиналните стенописи. Легенди разказват за заровени царски съкровища.Според проф. Павел Павлов Трапезица носи името си от "трапезити" - местното въоръжено българско опълчение.

Поглед към квартал "Асенов" и църквата " Св. Димитър". Тук според историята братята Петър и Асен след като издигат храма обявяват въстанието за освобождаване на българския народ от византийско робство. Според легендата чудодейната икона на св. Димитър изчезва от Солун след набезите на норманите от III кръстоносен поход и се появява незнайно как в Търново "да покровителствува българите". В църквата са коронясани първите владеели от династията Асеневци - Тодор (Петър), Асен и Калоян.

В подножието на Царевец, на левия бряг на река Янтра се намира църквата "Св.Четиридесет мъченици" 

Поглед към църквата от Царевец

Църквата (старата оригинална църква е постройката вдясно ) е изградена и изографисана по желание на цар Иван Асен II в чест на победата му над византийския император Теодор Комнин през 1230г. при битката при с. Клокотница. Тя е била главната църква на манастира "Великата лавра". По време на турското робство е превърната в джамия като повечето стенописи, икони и иконостасът са унищожени. В притвора на оригиналната църква има запазени няколко стенописа.

В комплекса на църквата се намират едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници - Колона на Иван Асен II, Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум и Колоната на Хан Омураг пренесена от Плиска по нареждане на Иван Асен II. Върху колоната на гръцки е издълбан надпис, най- известната част от която е "...Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис да си спомня за оногова, който го е направил...".

Отляво пред входа на църквата се намира надгробна плоча на цар Калоян. По време на разкопки през 1972г. в църквата е открит гроб ( No.39) на човек на около 40 години, висок около 190см, богато облечен. На дясната ръка носел златен пръстен-печат тежък 61.1 гр. с изобразен митологичен грифон и надпис в негатив "Калоянов пръстен", но без титла. Въпреки споровете между археолозите и учените за истинността на твърдението, че това са останките на цар Калоян, през 2007 с покровителството на държавата намерените мощи (на цар, севастократоер или обикновен болярин) се поставят в този царски гроб.

  😲Преди да бъдат препогребани, костите от гроб номер 39 са обработени по метода по който са съхранявали тленните останки на ееееипетските фараони - с восъчно-колофониев препарат. Те са затворени в непроницаем за въздух и влага метален саркофаг, имащ гаранция 3000 години. При появата на нова методика тленните останки могат да бъдат извадени и изследвани отново, за да бъде окончателно изяснен въпросът за личността на покойника.

Продължаваме по улица "Климент Охридски", минаваме покрай църквата "Успение Богородично" и стигаме до 

ВЛАДИШКИЯ МОСТ

Мостът се намира в Асеновата махала и е построен през 1774г. за да свързва Царевец и Трапезица. Името му идва от близостта до някогашната Търновска митрополия и от това, че построяването му е било финансирано от търновските владици. До 1935г. той е бил единственият път за с. Арбанаси. Отпред се виждат две постройки - запазени караулни помещения където се е помещавала охраната на моста. В подземието са работели тогавашните митничари.

На около 30 метра от Владишкия мост се намират останките на ШИШМАНОВАТА БАНЯ - паметник на културата

Счита се, че това е един от най-автентичните паметници от Второто българско царство. Датира от 14.в когато последният български владетел е бил Иван Шишман и затова се предполага, че е наречена така. Според проучванията е имало котелно, 2 къпални и съблекалня, но въображението ми не можа да ги разпознае. Банята свидетелства за хигиенните навици на знатните хора по това време, а простолюдието се е къпело в реката. 

След банята се намира църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел". Пътят заобикаля Царевец и води до

парк МИНИ БЪЛГАРИЯ

Върху площ от 12,5 декара са поставени макети от PVC  в мащаб 1:25 на най-известните природни, археологически и исторически забележителности в България - даже и паметника на Св.Богородица в Хасково, записан в рекордите на Гинес като най-високата статуя на Богородица с младенеца.

В центъра на Велико Търново се намира Мултимедийният посетителски център с експозиция от 29 восъчни фигури. Музеят представя бита на българите в средновековен Търновград както и важни събития и личности от времето на Асеневци.

Цар Иван Асен II и царица Ирина Комнина

Цар Калоян след пленяването на Балдуин

Част от Самоводската чаршия, възникнала в средата на 19в. събрала търговски и занаятчийски дюкяни - живописна и шумна. Тя е превърната в архитектурно-етнографски комплекс с реставрирани възрожденски къщи. Запазен е ханът на Хаджи Николи, построен от Колю Фичето

 В пътеписа са използвани и снимки от посещението ми във Велико Търново през септември 2019.