Село Долно Луково - началото или краят на света

В последния топъл октомврийски ден решихме да посетим вила Армира (за нея ще ви разкажа друг път) и село Долно Луково. Пътувахме по магистрала Марица и след табелата за Любимец се отклонихме. Това е пътят за Ивайловград. Следвахме табелите и след 20 км след вила Армира стигнахме село Долно Луково. То ни посрещна пусто и тъжно. Това, което видяхме не беше декор от филм.

Това са селската кръчма и младежкият клуб (младежи няма)

Навремето селото е било район с развито тютюно- и пашкулопроизводство. В училището е имало 120 деца. Днес в селото живеят 60 възрастни хора. Отглеждат тютюн, гледат кокошки, пазаруват три пъти седмично, ако се разболеят трябва да отидат в Свиленград.

Повечето къщи изглеждат така - изоставени. Представям си стопаните, които са изтърсвали шарени черги от този чардак или са пийвали ракийца в прохладните вечери. А смокинята отново имаше плод.

А лозниците по изоставените къщи растат сами с едри салкъми узряло сладко грозде

Но това, заради което дойдохме тук е църквата "Св.Св. Константин и Елена". С нас идва Нора (взехме нейния телефон от екскурзоводите на вила Армира), която държи ключа за църквата и по собствена воля разказва на туристите нейната история. Построена е за около седмица през 1806 година. Селяните са казали, че строят обор, в който преминаващите търговци да завързват животните си. Според тогавашен закон, къща, която има покрив не може да бъде разрушена. Влизаме в църквата и оставаме изумени - всичко е така като е било тогава - рисунките по стените, дърворезбите по олтара, свещниците. С изключение на отпечатъците на времето и няколкото откраднати икони. Застанахме със запалени свещи под полюлея, донесен от монах от Атон с надежда, че това, което си пожелаем ще се сбъдне.

Стенописите са рисувани направо върху глинената мазилка. Дупката в стената е гърловината на гърне, за по-добра акустика

Зад олтара има аязмо, за съжаление пресъхнало

В селото има построена друга църква, но не пожелахме да влезем в нея.

Не ни се тръгваше от селото. Днес то е в списъка на изчезващите села както следващото Горно Луково, в което има регистриран само един жител и върху някои карти на България даже не съществува.