Сред красотите на Искърското дефиле - село Очин дол ...

Август 2017
Село Очин дол, на около 70 км от София, на няколко километра от пътя София - Мездра, разположено близо до Искърския пролом е мястото, което нашата група приятели избрахме за да отседнем за поредната ни среща. Къщата, в която се настанихме ни посрещна гостоприемно, а бай Георги (нает от домакините да се грижи за нея) често се навърташе край нас с планинската си сърдечност и искреност.

Гледката от къщата където сме отседнали е прекрасна - в прохладната утрин и топлата вечер

Очин дол, в което сега живеят около 130 човека е разположено в планинска местност, открита срещу слънцето, позволяваща голям кръгозор откъдето произлиза името.Денят е горещ и само няколко човека са седнали пред хоримага да изпият нещо разхладително. Най-характерно за селото са разкритите три тракийски базилики и ранно християнски храм от V-VI век, разположен на най-високата точка на селото.
Ако тръгнете за това село то непременно преди това прочетете разказа на Ив. Вазов - "Дядо Йоцо гледа" не само заради паметника намиращ се пред селото, но и заради това, че сякащ точно това село е описано в разказа...."Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура".

Паметникът е поставен тук през 2005г. на скалите срещу жп линията, прекосяваща Искърския пролом

"Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България". - Ив. Вазов, с ненадминато богат език и толкова съвременен.
Направили сме план за местата, които да посетим и в ранната съботна сутрин (след обилно хапване предната вечер и задължителния ритуал - да изпеем любимите ни песни със съпровод на китара) тръгваме за село Лиляче, близо до Мездра.
Там се намира Божият мост. Ако искате да стигнете до него обаче трябва да питате някого в селото защото указателната табела е една дървена стрелка с изтрит надпис. Но един от нашите приятели вече беше ходил там. Черен път през полето води до място с табела от която разбираме, че това е скална арка с дължина 125 метра, състояща се от каменни сводове и дебели колони, остатък от карстова пещера, образувана от подземния път на Лилячка река.

Братя Шкорпил го описват в своя книга, а през 1964г. е обявен за природна забележителност. В миналото хората са го възприемали като божие творение, от където идва името му. В образуваната проходна пещера има езерце, а във вътрешността на скалния мост има много скални образувания. Това красиво място е твърде закътано и може би се посещава от не много туристи, но пък някои от тези, които са ходили там са оставили своите следи (боклуци). Един от приятелите ни предложи да снимам това боклучиво място, но не ми се иска да развалям атмосферата на пътеписа.
Тръгваме към пещерата "Леденика". Тъй като това е много посещавано място, ще споделя само някои впечатления.Посещавала съм тази пещера два пъти преди много години. На мястото на скромното малко паркче пред входа на пещерата сега има модерен информационен център от който през бурафорен (вероятно от стериопор) тунел се влиза в самата пещера.

Езерцето на желанията

Чистилището. Минахме успешно.

Всеки ден в 11.00 и 15.00 има светлинно шоу, което ние не можахме да видим, но пък разгледахме пещерата, която се дели на нова и стара и всички скални фигури  - на коледна елха, къщата на баба Яга, черепа, сокола, медузата, плод на човешкото въображение, най-дългия (4м) сталактит - свекървин език. В концертната зала с прекрасна акустика изпяхме "Хубава си моя горо".

Преди гарата в Мездра, на левия бряг на река Искър се намира крепостта Калето.
Комплексът където се намира крепостта включва още малък музей, който разказва за историята на крепостта заедно с археологически находки от края на каменно-медната епоха ( втората половина на V хил. пр. Хр.) и преходния период към бронзовата епоха (първата половина на IV хил. пр Хр.) - главно керамика, бронзови монети от времето на римските императори Дометиан, Клавдий, украшения и  четири малки изложбени зали

Тъй като беше много горещо, разгледахме крепостта много бързо. През VII век по тези земи идват славяните, след тях Аспаруховите българи. През IX век крепостта и селището са превзети от византийския император Василий II. 

Стенобойни оръдия

Малък етнографски музей.

По пътя на около 10 км от Мездра видяхме скалния феномен Ритлите, но за съжаление не спряхме да го снимаме. Ритлите представляват варовити скални образувания  с високи и успоредни отвесни скали приличащи на ритли на каруца. Предполага се, че скалите са се отложили когато регионът тук е бил морско дъно преди 120 милиона години.

В неделната програма включихме Черепишкия манастир и манастира Седемте престола.
Черепишки манастир "Успение Богородично"
Манастирът се намира близо до село Лютиброд на 10 км преди гр. Мездра.
Според една легенда манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни в битката на цар Иван Шишман с османските нашественици. В устава на манастира от 1396г., който се съхранява в историко-археологическия музей в София се поменава, че манастирът е бил разрушен по време на битката. Възстановен е през 17 век когато е построена сегашната църква във възрожденски стил. Има един интересен материал, от който макар и след посещението ни прочетох много любопитни и подробни факти за манастира и околните местности -

Легенди и предания за Черепишкия манастир КАЛИНА ТОДОРОВА · 19/09/2009 - Някои свързват името на манастира с вида на скалите, които заради цвета си и пещерите са уподобявани на черепи, а според други, защото скалите приличали на черепи и пещерите били като дупки за очите;

По високи стъпала стигаме до костницата "Отсичане главата на св. Йоан Кръстител" построена  през 1888г. В нея има малък параклис където според една легенда се намират мощите на загиналите дванадесет Ботеви четници във Врачанския балкан и местността "Рашов дол" на 21 май 1876г.

Параклисът с костницата

Изглед от костницата към манастирския комплекс

На непристъпно място в скалите е построена Рушидовата къща - от богатия бей Рушид в знак на признателност към монасите, излекували тежко болната му дъщеря. 

Разказва се, че на 15 август 1872г. в Рушидовата къща под ръководството на Димитър Общи е било взето съдбоносното решение за обира на турската хазна при Арабаконашкия проход.

Църквата на манастира, построена във Възрожденски стил

Алеко Константинов открива това красиво и спокойно кътче в Искърското дефиле и написва тук пътеписите си "Българска Швейцария" и "София-Мездра-Враца". В манастирския двор от страна на реката се намира Алеята на Алеко с пейки - да поседнеш и да гледаш чудните гледки отсреща. За съжаление градината, която се намира до тази алея е много запустяла.
Ето и част от пътеписа на Алеко Константинов "Българска Швейцария" :
"...А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада; по каменаците и сипеите на тези прошарени със зеленина скали весело се катерят и се мятат и припкат акробатите-ярета и дразнят апетита на плавно летящите над скалите орли; към творчеството на природата виждаме вече и делото на човешката ръка: в самото сърце на тези грандиозни скали зее новата незасъхнала рана - тунелът, с красива подковообразна извивка, а сърдитият Искър е обезсилен с разкошния железен на каменни стълпове мост, - и взето всичко, със сгушения и на дъното кацнал манастир заедно, представлява такава омайна картина, за каквато не ви дава понятие ни една от по-лесните и достъпни за разходки около българската столица...", в последната част на пътеписа А.Константинов е гневен от наредбата и храната в манастира.(Ако проявите интерес и прочетете пътеписа, не много дълъг, ще разберете поради каква причина писателят спира в Черепишкия манастир).

Вазов кът - След като прочел пътеписа на Алеко Константинов "Българска Швейцария", през 1899 г. Иван Вазов решил да посети манастира и с очи да види бойния участък на Ботевата чета.

Иван Вазов посещава два пъти манастира - през 1899 и 1907 г.През юни и юли 1899 Вазов идва в манастира и прави излети до различни местности около Искърския прелом. В пътеписа "Волът" описва своето пътуване по пътя на Ботевата чета.

Тук има сбирка от произведения на Вазов. 

На "Вазовата тераса" - където монаси разказвали как Вазов пиел кафето си, заслушан в шума на Искъра и може би се е вдъхновил да напише разказа си "Една българка".

На терасата се намира и клепалото. Вазов написва стихотворението "Клепалото бие" посветено на манастира "Седемте престола". Беше много духовно да прекараме малко време тук, с духа на Вазов около нас.Това ме провокира сега отново да прочета някои позабравени Вазови разкази.

Във Вазовия кът се намира и килията на Софроний Врачански, който два пъти намира убежище в манастира.
Последното запланувано за посещение място е
Осеновлашкия манастир "Рождество Богородично" или "Седемте престола"  - разположен близо до село Осеновлаг, на един от завоите на река Габровница. Според едни легенди манастирът е основан през XI век от княз Георги (който по-късно става първия игумен на манастира и е погребан тук) - брат на Петър Делян, предводител на въстанието срещу византийците през 1040г, а според други - през XIVвек.

Дворът на манастира е много подреден и красив

Според една от легендите манастирът е основан от 7 братя (или боляри), които идват от Бесарабия и се заселват по тези земи през XIвек. С тях се свързва и възникването на 7 села в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лъкатник.  През 1737г. султан Махмуд Безбожни нарежда разрушаването на манастира.  След Руско-Турската война през 1769г. султан Абдул Меджид издава ферман "Хатиширифа", с който разрешава на православните християни да упражняват вярата си и да строят църкви и манастири. Възобновеният манастир от братята поп Марко и Тодор от Тетевен по-късно отново е разрушен и през 1815г. издигнат отново като е построена и днешната църква.

Добавете надпис

Манастирът се състои от 7 олтара (престола) - централния и още шест малки стаички с олтари, свързани със светиите, на които са посветени.

Централният олтар посветен на иконата Рождество Пресвятая Богородица - Осеновска

Входът към един от олтарите

Олтарът отвътре

Както споменах по-горе Иван Вазов написва стихотворението си "Клепалото бие", вдъхновен от съдбата на манастира, в което възпява монах останал самотен да бие клепалото когато османлиите на Махмуд Безбожни връхлетели върху манастира, докато накрая не бил посечен с меч.
Според легенди в манастира е била хазната на цар Иван Асен II. В манастира е отсядъл Васил Левски. Тук от 1944г. до смъртта си през 1958г. е живял (по скоро заточен след като излиза от затвора) писателят Змей Горянин (псевдоним на Свтозар Димитров).

Край