Зеленият остров КОРФУ - история и поувехнала екзотика върху стари лаври

Остров КОРФУ - отвъд суперлативите или това, което сложих в моята туристическа кошница

Август 2018г.
Ако си ходил доста пъти в Гърция вече знаеш, че ако тръгнеш с голяма кошница тя не винаги се напълва с очакванията ти.
С нашата група приятели тръгваме на организирана автобусна екскурзия-почивка до остров Корфу. (няма да споменавам името на фирмата, но екскурзоводката беше неизчерпаем източник на информация). Пътуваме около десет часа по суша, прекосяваме Епир/Егейска Македония - най-изостаналия и почти безлюден район на Гърция, магистралата пресича втората по височина планина Пинд (на връщане преброяваме 57 тунела в едната посока) и стигаме Игуменица. И след около два часа плаване с ферибот по тихите води на Йонийско море пред нас е остров Корфу.

Това, което се вижда най-напред е старата византийска крепост

Корфу е седмият по големина от множеството гръцки острови, разположени в Егейско, Йонийско, Адриатическо и Средиземно море с площ от 641 кв.км. Името, историята и животът на острова са свързани с гръцката митология. Бог Посейдон се влюбил в Керкира - дъщерята на речния бог Азопос и речната нимфа Менопе и с помощта на Зевс я отвел на безимен остров, който нарекъл с нейното име. Синът им Феакс е предшественика на местното население. Предводителят на аргонавтите Язон, откраднал златното руно и заедно с Медея на връщане от Колхида потърсили убежище на острова и те се оженили тук.
Гърците наричат острова и неговата столица - Керкира, а името Корфур с което е познат по света, произлиза от думата Корифи - връх.
Маслинови дръвчета, олеандри, бугенвилеи, кипариси и палми (повечето с доста сухи листа) са сред най-екзотичните растения на острова. Легендата гласи, че когато се родило момиче се засаждал кипарис. Безкрайните маслинови дръвчета са завещани от венецианците.
Остров Корфу има още една запазена марка - това е плодът КУМКУАТ, пренесен от Китай. Той е с формата на фурма, но има вид на портокал. Казват, че в суров вид не е вкусен, макар, че на пазара го видяхме с цена 17 евро. Нямахме късмет да видим фабриката където се произвеждат различни лакомства от този плод, защото беше затворена. Но пък навсякъде по магазини и пазари продават какви ли не, приготвено от кумкуат - сладка, сиропиран плод, захаросан плод, различни видове ликьори. Вкусът му е специфичен и всеки го харесва по своему. Това е и най-обичайният подарък за приятели и роднини.

В двора на хотела имаше дръвче-кумкуат

Какво успяхме да видим:

Дворецът Ахилион 

Любовната история на красивата и темпераментна баварската принцеса Елизабет (наричана гальовно Сиси) с хабсбургския император Франц Йосиф я превръща в любима императрица на Австрия и кралица на Унгария. Бунтарка по душа тя не успява да свикне с дворцовите порядки и властния характер на свекърва си и започва да търси утеха в пътешествията. Спомняте ли си Сиси в прекрасното изпълнение на Роми Шнайдер? За първи път тя посещава Корфу през 1860г., но се връща тук след смъртта на сина си Рудолф през 1889г и решава да построи дворец, в който да се усамотява и намира покой. Увлечена по гръцката митология тя нарича двореца "Ахилион" на името на любимия си герой Ахил, който съчетавал божествена красота и храброст. Дворецът в помпейски стил е построен за две години върху билото на горист хълм, Сиси купува всички съседни земи на площ от 80 дка чак до морския бряг.

Скулптурата "Раненият Ахил" на немския скулптор Густав Хертер. За съжаление тази част от стрелата, с  която Парис е улучил Ахил в петата (откъдето идва "ахилесова пета") е счупена

Статуята на Сиси вляво от входа на двореца

Личният параклис на Сиси

Стълбището към втория етаж, украсено със статуи на Зевс и Хера и много гипсови скулптури

Картината изобразява триумфиращия Ахил, който влачи победения Хектор

На терасата се намират бюстовете на древногръцки философи и писатели и сред тях бюстът на Шекспир, когото Сиси много обичала. Пред тях са статуите на 9-те музи

Статуята на умисления лорд Байрон

Елизабет обикновено посещавала "Ахилион" два пъти годишно до 1898г. когато е убита в Женева от анархист, който признава, че просто е искал да убие известна личност. След това дворецът остава затворен 9 години и през 1907г. дъщеря й Мария -Валерия го продава на германския император Вилхелм II. Той превръща двореца в център на европейската дипломация до началото на Първата световна война, когато е използван като болница от френски и сръбски войници. Вилхелм II преустройва градините и премества статуята на Ахил. На нейно място поставя нова статуя на триумфиращия Ахил с височина 7 м.

Статуята е пренесена на части от Виена

Стълбището на боговете

Столицата Керкира

Столицата е събрала историята на острова.
Рим, Византия, Неапол, Венеция, Австрия, Франция, Русия и Англия са владеели острова през различните времена, оставяйки своя отпечатък.
Венецианците са управлявали 411 години. Първото нещо, което се вижда от ферибота е старата крепост Palaio Flourio. Първи сведения за укрепление на това място съществуват от 6 век от н.е. след като готите са разрушили древния град Керкира. През 15 век венецианците укрепили вече съществуващата византийска крепост и я използвали като военен и административен център. Фарът на върха на крепостта е построен през 1822г. и е първият фар в гръцкото корабоплаване. По време на британското господство е построена църквата "Св. Георги" точно под фара.

От венецианския период са запазени централната порта и затворите

Недалеч от старата крепост се намира новата крепост, построена през 16 век.
Срещу старата крепост се намира площада "Еспланада" - най-големият на Балканите. От северната му страна е галерията с арките "Листон". Построена по време на кратката окупация на Корфу от Наполеон (1807-1814) тя е подобие на парижката улица "Риволи" (от едната страна на Лувъра) със сводести прозорци и венециански фенери и няколко кафенета под аркадите.

Краят на арките води до двореца на Св. Михаил и Георги, изграден с камъни от остров Малта. В него се намира музеят на азиатското изкуство.

 В парка срещу двореца има игрище за крикет, останало от англичаните (имаше мъже, които играеха крикет).
От площада започва стария град - лабиринт от очарователни тесни улички, пълни с туристи зяпащи в безбройните магазинчета отляво и отдясно.
През 2007г. старият град на Корфу влиза в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Сградите в стария град са стари, с олющена мазилка

На една от уличките се намира църквата "Св. Спиридон"  - светецът, пазител на града. В нея видяхме мощите на светеца.
Започва леко да ръми, но ние притичвайки стигаме до административния център на града - тази сграда в ренесансов стил днес е кметството на града. Но първоначално е била клуб на аристокрацията, а през 1720г се превръща в оперен театър, наречен Сан Джакомо.

Дъждът вече е толкова силен, че сме принудени да стоим под чадърите на кафенето срещу сградата около половин час, след което силното августовско слънце отново напича.
На около 4 км от града се намира районът Канони и лагуната Халкиопуло, в която е изградена пистата на летището на Корфу. А то се оказа много натоварено с излитащи и кацащи самолети.
Недалеч се вижда Мишият остров - емблемата на острова - с древен манастир и църквата Пантократор.

Палеокастрица

Намира се на западното крайбрежие на острова и до него стигаме като прекосяваме хълмисти райони. Разстоянието всъщност не е дълго. Това е едно от най-посещаваните туристически места на острова. Вероятно заради седемте залива и красивите гледки.
Първо се изкачваме до манастира "Св. Богородица" построен през 1225г. върху останки от крепост.

Изкачвайки се нагоре към манастира виждаме тази красива гледка

На всеки, който иска да влезе в манастира, но е с неподходящо облекло тази жена ще даде шал или специална пола

Манастирът е разположен на две нива. В манастира има музей където могат да се видят стари византийски икони, църковни книги със сребърен и златен обков, огромна мида, открита в Адриатическо море.

Това са костите на морж според норвежки и руски изследователи. Но когато били открити хората поради невежеството си мислели, че са на чудовище.

Кокетно дворче води към самата църква.

Дървото на живота на тавана на църквата

Считали, че тази икона носи късмет на тези жени, които дълго време нямали деца. Затова е обкичена с пръстени и други подаръци от благодарни майки.

На долния етаж могат да се видят камъните, с които най-напред са мачкали маслините за да получат студено пресован зехтин.
Слизаме надолу от манастира и вече можем да се полюбуваме на красивите гледки.

В далечината се вижда остров, който прилича на вкаменен кораб. Легендата разказва, че тук Одисей бил изхвърлен на брега по време на буря, предизвикана от бог Посейдон и корабът, с който феакийците искали да отведат Одисей до Итака се превърнал в каменна скала.
Всъщност няколко острова претендират за тази слава.
Имаме два часа за плаж. Избираме едно заливче - почти миниатюрно, каменисто, скалисто, водата не е кристално чиста, изведнъж става дълбоко, почти няма възможност за плуване. А плажът и водата гъмжат от туристи. Чудя се защо, но след като и ние бяхме там отговорът няма значение.
Продължаваме нагоре на северозапад към Сидари - бивше рибарско селище, типично морско градче. Покрай брега са построени хотели, заведения.Тук най-популярната забележителност е "Каналът на любовта" - образуван от ерозията на скалите с ширина 10-15 метра. Легендата разказва, че двойките, които го преплуват ще останат завинаги заедно и влюбени. Може би затова имаше толкова хора, които плуваха в него.

Жълтеникавият цвят на водата е от глинестите скали. Плажът е тесен и също така глинест.

Синята лагуна и Сивота

Круиз до Синята лагуна е една от най-привлекателните екскурзии, които предлагат туристическите агенции, включително и тази, с която бяхме ние (цената е 35 евро).

Това е морската пещера Papanikolis, където са се крили военноморски гръцки кораби по време на Втората световна война. Всъщност мястото е за един кораб. 

След около 2 часа и малко стигнахме първия залив Bella vraka

Плажът Бела Вракя е един от плажовете на Сивота

За съжаление нашият кораб спря доста далече от брега и само добрите плувци се хвърлиха да плуват и вероятно останаха доволни. В листовката бе написано, че ще спрем на "приказния плаж Свети Параскев", но според Google това място се намира съвсем другаде. Тогава обаче не знаехме за тази заблуда. Тези, които не бяхме добри плувци си останахме на кораба, снимахме се и си почивахме около час. След това корабчето продължи покрай малките острови за да стигне Синята лагуна - където според листовката на фирмата "е сниман филма със същото име".

Гледала съм филма Синята лагуна с Брук Шийлдс поне 3 пъти и разочарованието ми беше огромно да видя, че това заливче с не много чиста вода не е било снимачна площадка. По-късно прочетох, че филмът е сниман на Turtle island, Fiji. Когато направих справка за други туристически агенции, предлагащи този круиз се оказа, че много от тях имат дословно един и същ текст с абсолютни лъжи за синята лагуна и плажа Св.Параскев

И тук корабчето спря далече от сушата, така, че трябваше да продължим да наблюдаваме добрите плувци и гмуркачи и да оползотворим времето хапвайки обяда, предоставен ни от моряците и включен в цената на круиза.

Продължихме към Сивота - известно курортно селище. Кафенета и магазини за сувенири са разположени край морето. Макар и горещо в ранния следобяд крайбрежните улици са пълни с туристи.

Разни неща

Каменистият плаж в Dasia в ранен дъждовен следобед

Хотелът, в който сме настанени се намира в западната част на острова в района Кинопиастас, на 7 км от столицата. Добре поддържаният хотел с чист басейн и вкусна храна е като малък оазис сред "тревясалия до уши" район с препълнени, неизхвърлени контейнери за смет и обособено сметище в близост.

Билетът за автобуса струва 2.30 евро, ако се закупи от шофьора и 1.70 евро, ако се закупи от автомат. Макар на автобусните спирки да има разписание, то не се спазва и често автобусите идват с голямо закъснение.

Най-хубавото беше, че нашата група "приятели"бяхме заедно

Съвет: Ако искате да отидете на остров Корфу - направете го с кола или със самолет и наемете кола. Има много по-красиви места и плажове от тези, които ни предложи тази организирана екскурзия.