ВИЕНА танцува своя Коледен валс в светлини, украса и аромати

Усещане за Коледа във ВИЕНА - липсва само снегът.

Декември 2018
Разходката из Коледна Виена е изживяване, което те пренася в извън пространствената магия на Коледа.
Как стигнахме до Виена? - С полет на Wizz air пристигнахме в Братислава в ранния следобед. Пред летището се намира спирката на Slovac lines - автобусите, които обслужват линията Братислава - Виена. След около два часа комфортно пътуване с wi-fi, безплатна вода и сладки пристигнахме на спирка Wien Haufbahnhof във Виена (само на метри от нея се намира сектор С1, от където тръгват автобусите обратно за Братислава). Билетът струва 11 евро, но има възможност за комбиниран билет (плюс още 5,80 евро), който важи за обществения транспорт за деня на пристигане. Първо се запътихме за хотела, за който ще ви разкажа накрая и с чието разположение бях "улучила десятката".

Тъй като идеята на цялото ни пътуване бяха Коледните базари във Виена ще започна моя разказ с:

Коледният базар пред сградата на Rathaus/кметството - най-пищен, осветен, шумен и ароматен.
До него стигнахме с трамвай 71, който се движи по известната Ringstrasse. Дължината на този най-известен булевард е около 5,3 км, строителството му започва през 1857г. по време на управлението на император Франц Йосиф I. Благородни и богати граждани се надпреварвали да стоят помпозни палати и сгради в различен архитектурен стил, който останал в историята като стила "Ringstrasse". Булевардът е достатъчно широк и на него се намират Операта, дворецът Хофбург, Музеят на изящните изкуства, Природонаучният музей, Парламентът, кметството, театър Burgtheater, университетът.
Светеща арка с надпис Frohe Weihnachten - Весела Коледа посреща посетителите. Има толкова много хора, дошли тук да се забавляват.

А зад нея на площад Rathausplatz пред сградата на кметството са разположени вероятно над стотина дървени къщички, които примамват с ароматен пунш, сладки изкушения, печени картофи, канелени слънца, коледни играчки и украси. Опитваме се да тръгнем "отначало" и да ги разглеждаме поред, но това е трудно защото коледната еуфория вече ни е завладяла. Глъч на различни езици, смях, аромати, музика и безброй снимки.

Не съм сигурна дали тези парчета от прочутата торта "Сахер" са по оригинална рецепта. След като я опитахме бих казала, че има и по-вкусни от нея

Сградата на кметството, построена в неоготически стил  в периода 1872-1883 година - в целия си блясък. Сградата има пет кули като централната е най-висока - 98м. На върха й се намира статуята на Rathausmann, поставена през 1882 година и превърнала се в един от символите на града

Вътре в сградата има различни работилнички за деца, в които те приготвят сладки, рисуват или се забавляват.

Част от украсата на главната фестивална зала, намираща се вътре в сградата на Rathaus

В Rathauspark където е разположен базара има още ледена пързалка, виенско колело, въртящи се колички за деца.

Всяко дърво, елха или храст са окичени със светеща коледна украса

Тръгваме си от коледния базар, с намерението следващата вечер отново да се върнем. Ще купуваме коледни подаръци за децата, близки и приятели, а ни предстои да видим още красиви места и още коледни базари.

Макар, че ръми леко тръгваме пеша по Ringstrasse, минаваме покрай сградата на Парламента, която е оградена и е в ремонт.

част от Ringstrasse

След около десетина минути стигаме

Коледният базар на площад Мария Терезия

Той се намира между двата напълно еднакви по външен вид музея - Природоисторическият музей (Naturhistorishes museum) с над 20 милиона експонати, включващи метеорити, динозаври, скъпоценни камъни (построен първоначално за да побере съкровищата на Хабсбургите) и Музеят на изящните изкуства (Kunsthistorishes museum)  където могат да се видят скулптури живопис на много известни художници. Спомените ми от тези музеи от преди доста години може би ще бъдат опреснени някой следващ път.

Тук къщичките са по-малко, но отново пълни със сладки лакомства и коледни украси. Вече ни направи впечатление, че много от тях са едни и същи и се предлагат на всички базари в града.

Ароматът на пунш отново ни изкушава. Пуншът със сигурност не е по класическата рецепта за Виенски пунш, но сладкият вкус и горещата пара, докосваща лицето в студената вечер са много приятни. Думата "пунш"/"panca" има санскритски произход и означава пет, колкото са съставките му - arrak, чай или вода, лимонов или портокалов сок, захар и подправки (канела, карамфил). Избрахме напосоки пунш с ирландско бяло вино, беше много вкусен.

В средата на площада се намира паметник на императрица Мария Терезия - ексхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария, кралица на Бохемия - единствената жена начело на Хабсбургската династия, управлявала 40 години. Насърчава търговията и селското стопанство, премахва крепостничеството и инквизицията. Синът й Франц II става император на Австрия, а дъщеря й Мария Антоанета е съпруга на крал Луи 16 и кралица на Франция (екзекутирана по време на френската революция). Правнукът й Франц Йосиф създава Австро-Унгарската империя, женен за баварската принцеса Елизабет, известна като Сиси.

Прибирайки се с трамвая към хотела минаваме покрай внушителната сграда на Виенската държавна опера.

Красивата сграда на операта е построена в стил Нео-Ренесанс. Отваря врати на 25 май 1869 година с операта "Дон Жуан" на Моцарт. Император Франц Йосиф и Сиси присъстват на представлението. През 1945 година сградата е разрушена от бомба, но през 1955г. е напълно възстановена. Годишно в операта се изнасят 50-60 опери и балетни постановки и около 350 други представления. Музикантите на Виенската филхармония се избират от оркестъра на операта. Всяка година тук се провежда прочутият Виенски бал. В сградата на операта се предлага панорамна обиколка.
Коледният базар пред двореца Шьонбрун
Стигнахме до двореца с метрото по линия U4 от спирка Wien Mitte. Отворен е за посетители още от 8:30 сутринта. Пристигнали сме навреме за да сме едни от първите посетители и да го разгледаме спокойно.
Този красив дворец, който някои наричат "Малкият Версай" е построен през 17 век по нареждане на император Леополд I като кралска ловна резиденция и дълго е използван като лятна резиденция на австрийските монарси. През 1830 година тук се ражда Франц Йосиф. Дворецът може да бъде разгледан избирайки Imperial tour, включващ 22 стаи, от които и частните апартаменти на Франц Йосиф и Сиси (14,20 евро) или Grand tour - 40 стаи, включващи интериор от времето на Мария Терезия (17,50 евро). И тук правенето на снимки е забранено. Но без съмнение дворецът е изключително красив. Името му означава прекрасен кладенец.

В двореца има голяма бална зала. Тук двойки танцуват под звуците на "Second waltz" на Шостакович в един от клиповете на любимия ми Андре Рийо. След като съм изгледала клипа десетки пъти, какво по-прекрасно изживяване да си изтананикам валса в тази зала.

Огромният парк зад двореца сега е по декемврийски нецветен, павилионите и розовата градина са голи.

Но Gloriette на хълма и Нептуновият фонтан са величествени. Gloriette е построена през 1775 година като "храм на славата" по време на съвместното управление на императрица Мария Терезия и нейния син Франц II.

В дясно под хълма се намира зоологическата градина на Виена.
Дворецът и градините към него са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Пред двореца е разположен малък коледен базар с кокетни зелени дървени павилиони и много елхи между тях.

Тръгвайки по Karntner strasse вдясно от операта - една от най-оживените търговски улици стигаме до прочутата катедрала Св.Стефан (Stephansdom) - седалище на Архиепископа на Виена и най-важната готическа църква във Виена.

Църквата в готически стил има кула висока 137 метра и много богато декориран покрив. От първоначалната конструкция от 13 век са останали само масивната врата Giant's Door и Heathen Towers (Heidenturme). Следват реконструкции в готически стил през 14 и 15 век. След пораженията по време на Втората световна война катедралата отново е реконструирана и заема едно от челните места по пищност и декорации. Има четири параклиса, красив орган от 1513г, 313 стъпала водят до кулата, красив олтар.

Част от скромния коледен базар до катедралата

От катедралата започва улица Graben - друга оживена търговска улица, на която се намират магазини на световно известни марки. 

Улица Graben където се намира Паметникът на чумата, издигнат през 1693 година в памет на 75 000 загинали жители.

Завивайки наляво в края на улица Graben стигаме до сградата на Испанското училище по езда. То е част от императорския комплекс Хофбург. 

Испанското училище по езда е на 453 години, то е най-старото училище по езда в света и единственото, което обучава конете и ездачите на класически дресировъчни техники. Конете са от породата Липицанер (Lipizzaner), която се счита за аристократите на конете.

Тази красива барокова сграда е построена между 1725 и 1735 година и в днешно време е предпочитано място за балове, концерти, заседания на кметството и други събития.

Преминавайки през двора на сградата се озоваваме пред парадната част на двореца Хофбург.

Днес той е резиденция на австрийския президент, но до 1918г. е символ на голямата Хабсбургска династия, а първите сведения показват, че още през 1279 година австрийските управници са живеели тук като с годините всеки император го е достроявал и разкрасявал. Тук се намира Националната библиотека на Австрия, Етнографския музей, апартаментите на Сиси, съкровищницата на Австрийската империя, къщата на пеперудите. 

Ако пресечете улицата пред площад Мария Терезия, влезете в парка, намиращ се зад двореца Хофбург ще стигнете къщата на пеперудите, а на няколко метра се намира  дворецът-галерия Албертина - музей, в който се помещава внушителна колекция от картини, графики.

В центъра на Виена се намира дворецът Белведере, което означава "хубава гледка", построен от великия пълководец принц Евгени Савойски, главнокомандващ австрийската армия по време на войната срещу Турция. Още от улицата се влиза Долен Белведере - построен през 1714-1716 година в стил барок с идеята да бъде вила за забавления. Преминавайки през красиви градини се стига до красивия Горен Белведере - построен няколко години по-късно с цел - представителни функции. Принц Савойски използвал двореца 10 години, след смъртта му наследниците го предават на императорското семейство.

За водния басейн в градините има легенда, че в него са плували нимфи

Красивите стълби водят към втория етаж

Червената мраморна зала

В тази зала Андре Рийо изнася разкошен концерт, в който представя за първи път валса 'The Waltz goes on", композиран преди много години от Антъни Хопкинс. Звучи и прекрасния "Grande valse Viennoise", композиран от самия Андре Рийо и Frank Steijns - цигулар от неговия оркестър. А двойки танцуват в златната бална зала.

Портрети на Франц Йосиф и Сиси

В двореца Белведере са изложени картини на много австрийски художници, но безспорно най-голямо внимание привлича "Целувката" на Густав Климт.

Густав Климт (1862-1918) е един от най-известните австрийски художници създадел на стила "Виенски сецесион" (част от общоевропейско постимпресионистично течение), състоящ се в използване на най-различни техники, познати в историята на изкуството на цялото човечество (византийска мозайка, позлата, стъклопис...). Преди години наши приятели ни подариха репродукция на неговата картина "Дървото на живота".
"Целувката" е неговата най- известна картина от "златния период" на художника и негова емблема. Картината е с размери 180/180 см. Има спекулации, че това е автопортрет на Климт и негова любовница.Репродукция на картината е поставена в мраморната зала и това е място където посетителите се целуват пред нея за снимка (и ние също).
През 2003г. Австрия пуска възпоменателна монета от 50 евро върху чиито страни са изобразени Климт и "целувката".
Сувенирният магазин на двореца е изцяло посветен на Климпт, купих си поредния клигоразделител с "целувката".
Дворецът Белведере е свързан с българската история - на 1 март 1941г.  в една от неговите зали Богдан Филов като министър председател на България подписва споразумението за присъединяването на България към Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио.

Hundertwasser village е друга атракция във Виена, която привлича много туристи.

През 1983-85г австрийският художник, скулптор и архитект Фриденсрайх Хундертвасер, чието име означава "Царство на мира Сто води" построява тази невероятно интересна жилищна кооперация, която има 50 апартамента, 5 магазина, 37 гаража, 19 тераси. Ексцентрик, еколог и популяризатор на кривата линия той отделя голямо внимание на прозорците, застила покрива с пръст и трева.

Накрая на този разказ за видяното и преживяното в Коледна Виена - защо горещо ви препоръчвам Arthotel Ana Enzian, Renweg strase 51 - Хотелът се намира близо до спирка Renweg, която пък е на 2 спирки от метро и S-banhof станция Wien Haufbanhof. На около 150 м има спирка на трамвай 71, който се движи по Ringstrasse и може да отидете до двореца Белведере, операта, площад Мария Терезия, Кметството. На спирка Renweg има малък търговски комплекс с Lidl, заведения за бързо хранене, автомати за билети за градския транспорт ( ние си купихме Viena pass (24, 48, 72 часа), който трябва да се валидира в специалните автомати при първото качване в превозното средство)
Обстановката в хотела е много приятна.

Стилът на хотела може да бъде определен като вид "еклектика", но не съвсем.

Но коледната украса, администраторите на рецепцията, облечени в национални дрехи и тяхното изключително вежливо отношение, чистотата в хотелските стаи, уютният ресторант, торбичката с коледни лакомства, която намерихме окачена на вратата на стаята първата сутрин добавиха още приятни усещания към целия ни престой във Виена.

Виена - Коледна и празнична, шумна и подредена, аристократична и интелигентна със спомени, които остават завинаги