Предколедна и вечна ФЛОРЕНЦИЯ

Декември 2019,
Флоренция - люлката на Ренесанса е последният запазен ренесансов град в света. Силна икономически през 1252г. тя въвежда собствена златна монета - флорин. От 1400г. Медичите поемат управлението на града. Те са били банкерите на папата, от тяхната династия произлизат трима папи и две френски кралици. Медичите превръщат Флоренция в един от световните културни центрове на Ренесанса, покровителстват художници, архитекти, скулптури. През 18 век последната представителка на рода Ана Мария Луиза Медичи подарява всички богатства на града.

Когато преди много години докоснах бронзовата статуя на глигана, намиращ се на един от градските пазари вероятно съм си пожелала да се върна пак. Тогава беше просто минаване през града и бях просто "ошашавена". Сега спомени, нови впечатления и очаквания трябваше да се съберат в пет дни.

Пристигнахме в Болоня с късен полет на Wizzair и с последния за деня автобус на AppeninoShuttle около 2 часа след полунощ бяхме във Флоренция - спирка Piаzzale Montelungo (тя е много близо до гарата и автогарата). Бях избрала хотел, намиращ се близо до тези спирки и на минути от сърцето на стария град.
Подготовката за това пътуване включваше да прочета отново "Ад" на Дан Браун(голяма част от действието се развива във Флоренция, копирах страници, изрязвах, залепях и подреждах заедно с информацията от интернет) и "Тайната на Ботичели" на Мариана Фиорато (заради подробното описание на известната картина на Сандро Ботичели - "Пролет"/"Primavera").
Макар да бях съставила програма по дни тя се промени още първия ден, защото Флоренция очарова на всяка крачка и ни караше да се разхождаме в лабиринта от тесни улици със старинни сгради, да разглеждаме забележителните неща и на другия ден пак да се връщаме.
Започнахме разходката във  Флоренция от площада с
Катедралата Санта Мария дел Фиоре с кулата на Джото и Баптистерията срещу нея.

Да се направи снимка, която да обхване целия комплекс е трудно с непрофесионален апарат. Величието на Duomo ни караше да се връщаме при нея независимо къде сме били и да се наслаждаваме на тази архитектурна гениалност.

Санта Мария дел Фиоре е четвъртата по големина катедрала в света, която според мен е по-красива отвън със своите изящни розетки, пиластри и конструктивни елементи от бял, розов и зелен мрамор. Величественият купол  е проектиран от архитекта Филипо Брунелески след оспорван конкурс, в който е участвал Лоренцо Гиберти (който украсява с позлатени релефи "Вратите на Рая" на Баптистерията) и представлява двойно-черупчест осемстенен купол без подпорни стени. Брунелески заимства идеята за изграждане на купола от Пантеона в Рим. Вътрешната черупка с дебелина повече от два метра е направена от леки тухли, подредени като рибена кост. На върха на купола има фенер с коничен покрив, който е завършен след смъртта на Брунелески през 1446г. и златна сфера, съдържаща свещени реликви, поставена през 1466г. Използвани са 4 милиона тухли с тегло около 1500 тона.

Ние сме едни от първите посетители в катедрала, която отваря в 10.00 и входът за нея е безплатен.

Този часовник се намира над входа и е проектиран през 1443 година от Paolo Uccello  съгласно ora italica където 24-я час на деня завършва при залез слънце. Той работи безотказно и до днес.

Достъпът до прочутото платно на Доменико ди Микелино "Данте пред Флоренция" бе затворен. То показва Флоренция през 1465г., Данте държейки неговата "Божествена комедия" пред стените на града и терасираната планина на чистилището, издигаща се на заден план зад портите на ада.

Най-голямата творба в катедралата е фреската на Джорджо Вазари - "Страшният съд", която е довършена след смъртта му от неговия ученик Frederico Zuccari.
В подземието на катедралата се намират останките на базиликата Santa Reparata - най-ранното доказателство за съществуване на християнството във Флоренция.

Това е гробницата на Бунелески, намираща се в подземието на катедралата. След неговата смърт на 15 април 1446г. тялото на Брунелески е преместено в кулата на Джото където се намира до 30 декември, след което е преместено в катедралата и гробницата е открита по време на разкопки на Santa Reparata през 1972г.

Вдясно от входа на катедралата се намира Кулата на Джото - висока 84,7 метра и облицована със същия бял, розов и зелен мрамор. Строежът й започва през 1334г. вероятно като декорация на катедралата.
Срещу входа на Санта Мария дел Фиоре се намира Баптистерия "Сан Джовани Батиста"- една очарователна сграда във вид на идеален осмоъгълник, съчетаваща вяра, история и изкуство. През средновековието тя е служила за кръщаване на гражданите на Флоренция, сред тях и Данте. Била е езически храм, превърнат в църква. Според Дан Браун в християнството числото осем се свързва с шестте дни на сътворението на небето и земята, съботата и осмия ден на "преражднето" чрез кръщението.

Източните порти на храма, наречени "Вратите на Рая" - едно наистина ювелирно изпълнение на Лоренцо Гиберти в продължение на доста години (1425-1452). Вратите се състоят от две крила, с по 5 релефа от позлатен бронз на всяко. Всеки релеф изобразява сюжет от "Стария завет"

На минути от площад Il Duomo се намира къщата на Данте Алигиери (от катедралата по VIA DE CALZAIOLI, надясно по VIA D.CORSO точно срещу площада на републиката и пак надясно по тясната и къса уличка VIA MARGARHITE). На няколко крачки вляво се намира малката църквичка "Santa Margherite dei Cherchi".(Обикновено е отворена до обяд)

Според историците това е църквата, в която 9-годишният Данте среща за първи път съседското момиченце Беатриче Портинари, влюбва в нея и й посвещава стихове. По-късно тя се омъжва за богат флорентинец, а той  за Джема Донати, но Беатриче остава любовта на живота му. За "Благословената Беатриче" той пише в автобиографичната си творба "Нов живот", в 'Божествена комедия" тя е спасителката, която го води през Рая.

Църквата е скромна и тиха. Според Дан Браун само олтара е оригинален, а по стените висят съвременни експонати, представящи Данте и Беатриче. 

Тази кошница, поставена до гроба на Беатриче е пълна с писма на влюбени до Беатриче. Самата църква се е превърнала в храм на разбитите от любов сърца. (Макар, че една млада двойка написаха нещо на листче, целунаха се и го поставиха в кошницата)

Малко по-нагоре от църквата се намира Къщата на Данте

В тази къща копие на къща кула от 13 век се помещава музеят на Данте.

Един от най-известните флорентинци е роден през 1265 г. Неговата Divine Comedy, чието оригинално заглавие е Comedia, а по-късно наречена "божествена" от Джовани Бокачо е най-известната поема в Средновековието. Данте я пише почти 15 години, увлечен от религиозната литература, мислейки философски за живота и смъртта след смъртта на Беатриче.  

На портрета на Данте, рисуван от Сандро Ботичели и във фреската Доменико ди Микелино, намираща се в Санта Мария дел Фиоре, Данте носи червено capuccio - плътно прилепваща шапка с наушници и алена туника. Ботичели добавя лавров венец като знак на неговата изключителност в поетичното изкуство, традиционен символ, възникнал в Древна Гърция

Продължавайки по VIA DE CALZAIOLI стигаме до другия най-важен площад във Флоренция - Пиаца де ла Синьория, където са разположени:
Палацо Векио

Тази сграда с готическа архитектура датира от 1299г. и е мястото където е заседавала градската управа. През 1540 г. Козимо I ди Медичи го превръща в резиденция на Медичите. От 1872г. до днес тук се помещават градският съвет и кметът на Флоренция. 

Пред двореца е поставено копие на прочутата статуя "Давид" на Микеланджело. Оригиналът се намира в Галерия Академия. 

Едва 26-годишен Микеланджело създава своя шедьовър, който се счита за идеал а мъжка красота, както Венера на Ботичели - за идеал за женска красота. 
The Office of Work на флорентинската катедрала възлага да се изработят 12 скулптури на образи от Стария завет, които да бъдат поставени като подпори в катедралата. Тосканският мраморен къс от който трябвало да се извае библейският цар Давид (бащата на Соломон) бил с лошо качество, двама скулптори направили опити преди младия Микеланджело, който работил върху статуята 4 години (1501-1504), отстранил дефектите на своите предшественици, създавайки статуя висока 5,7метра с тегло 6 тона. Давид е изобразен в момент, в който се подготвя да се изправи срещу великана Голиат, когото побеждава с обикновена прашка с камъни. Тъй като Микеланджело не е позволявал никой да вижда произведението му преди да го завърши никой не знае как е успял да направи така, че тънките крайници да удържат торса без допълнителни подпори. (Аз мисля, че дясната му длан е малко голяма?)
Събира се специална комисия, в която влизат Ботичели, Леонардо да Винчи, Филипино Липи и др, която да реши къде да се постави статуята. Прието е предложението на Ф.Липи тя да бъде поставена пред Палацо Векио и скоро започва да се счита като символ на мощта на Флорентинската република. Погледът на Давид е насочен към Рим.
За работата си Микеланджело получава 400 фиорини (една златна 24 каратова монета фиорино тежи 3,54гр.).
През 1873г. статуята е преместена в Галерия Академия за да бъде предпазена от наранявания, а през 1910г. пред палацо Векио е поставено копие.

Лоджия дей Ланци - открита галерия със скулптури

От тази тераса Медичите са наблюдавали тържествата на площада

Галерия Уфици - за нея ще разказвам в следващия отделен пътепис.

Следвайки "Коридора на Вазари", за който също ще разкажа в следващия пътепис минаваме през най-прочутия мост във Флоренция - Понте Векио за да стигнем до
Палацо Пити

Един архитект казвал, че дворецът сякаш е построен от самата природа - сякаш големите камъни са се търкулнали по склона и са се подредили в елегантна сграда. Построен е от банкера Лука Пити, служител и приятел на Козимо I ди Медичи старши, който в един момент имал толкова власт и богатство, че управлявал Флоренция вместо Козимо. Чувствайки своята мощ той решил да построи дворец, който да надмине славата и великолепието на дворците на Медичите. Но когато наследниците на банкера банкрутират Медичите купуват имота и през 1550г. го превръщат в своя основна резиденция. По-късно тук живеят великите херцози от династията на Лотарингите и накрая италианските кралски фамилии.

Днес дворецът е огромен музей, състоящ се от отделни музеи, основният от които е галерия Palatini - частната картинна колекция на Медичите и кралските апартаменти.

Единственият таван с оригинални фрески от времето на Медичите (намира се в "Volterano Appartment" или спалнята на великата херцогиня)

Банята на Наполеон когато дворецът е бил негов щаб.

Част от градините Боболи. Носят името на собственика Джордино ди Боболи, който бил принуден да даде своята земя за разширяването на парка на двореца Пити. Градините са проектирани в чест на Елеонора ди Толедо - съпруга на Козимо I ди Медичи.

И още от Флоренция:

Фонтанът на Нептун пред Палацо Векио

Ренесансовият дворец на Медичите - Рикарди техен основен дом в продължение на столетия

Църквата Санта Кроче, където се намират гробниците на Микеланджело, Галилео Галилей. Вляво пред нея се намира паметник на Данте Алегиери

Синдромът на Стендал - През 1817г френският писател Анри Мари Бейл (Стендал) описва необичайното си състояние след като е видял Санта Кроче - "Аз бях в нещо като екстаз от идеята да бъда във Флоренция близо до великите мъже, чиито гробници видях... Стигнах момента когато човек се сблъсква с небесни усещания...Ах, ако можех само да забравя. Имах сърцебиене, което в Берлин наричат "нерви". Животът изтичаше от мен. Вървях страхувайки се да не падна" (преводът е мой)

Форт de Basso - Напълно запазена крепостна стена. Пространството вътре в крепостта е заето от търговски обекти. Под едната страна се намира Piazzale Montelungo

Музеят на Леонардо да Винчи

В началото на декември Флоренция бавно се подготвя за Коледа.

Елхата пред Санта Мария дел Фиоре все още не е украсена напълно. Вместо червени топки виси червения символ на Медичите

Традиционният коледен базар

Може пък да съм си пожелала пак да дойда във Флоренция. Има толкова още детайли за разглеждане.

Очаквайте следващия пътепис "Защо посетих Уфици"