Защо посетих "УФИЦИ" ?

Декември 2019,

Отговорът на въпроса "Защо посетих "УФИЦИ" е: да видя картините на Сандро Ботичели и Леонардо да Винчи и ...да се докосна до всички творения на изкуството, съхранени в галерията, които други ценители са нарекли "шедьоври".

В този слънчев декемврийски ден пред галерията е спокойно, без тълпите туристи, чакащи с часове да влезнат. Бях купила билетите онлайн с определен час за влизане, но тъй като имаше много малко посетители в ранния час успяхме да влезем по-рано и така по-спокойно поне в началото да разгледаме галерията.
U-образната сграда на Уфици (едната част е в ремонт отвън) първоначално е построена като административна сграда по поръчка на Козимо I ди Медичи. "Uffizi"означава "офиси". Неговият любим архитект и художник Джорджо Вазари проектира сградата през 1560г. както и тайният коридор, свързващ Уфици и двореца Пити.
Сградата на галерията се простира от Палацо Векио до брега на река Арно.

За построяването на този огромен комплекс били разрушени доста сгради. Една от които е древната романска църква San Pier Scheraggio.

Старият кораб на църквата е единствената оцеляла част, вградена в първия етаж на Уфици. Църквата е имала важно значение, защото освен религиозни служби тук се е събирал градският съвет преди построяването на Палацо Векио. Още през 1410г. тя претърпява промени когато малката улица Via della Ninna, намираща се между Палацо Векио и Уфици трябвало да бъде разширена.

Строежът на Уфици е завършен след смъртта на Вазари от друг велик архитект - Bernardo Buontalenti. През 1581г. Франциско ди Медичи - син на Козимо I превръща сградата в частна галерия със статуи и други красиви предмети от семейната колекция.
Нишите под колонадата на галерията са проектирани от Вазари като архитектурен елемент, но до първата половина на 19 век там са поставени 28 статуи на известни хора, родени във Флоренция и Тоскана като Леонардо, Микеланджело, Донатело, Бокачо.

Част от красивия таван на третия етаж на галерията

Последният представител на фамилията Anna Maria Luisa de'Medici завещава всички съкровища, събирани три века, на града Флоренция. През 1769г. галерията е отворена за посетители.
Галерията има над 100 зали, номерирани и обозначени. Разглеждането отнема много часове затова спазихме нашето правило да разгледаме авторите и картините, които познаваме и сме набелязали предварително и едновременно с това тези, които привличат вниманието ни.

Когато преди години ших гоблена "Великолепната Мадона на Ботичели" за първи път прочетох за този прочут италиански художник и неговите творби. Бих го нарекла "любим" както и Леонардо да Винчи поради факта, че за тях съм се интересувала повече отколкото за други велики художници.
Един от най- видните жители на Флоренция и представител на Флорентинската школа Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи известен като Сандро Ботичели е роден през 1445г. Прякорът Ботичели (бъчвичката) е предаден по наследство от брат му, който бил доста пълен. Наричат го "геният на цветовете" заради колоритността на много от неговите картини.

Ботичели рисува тази "Madona of the Magnificat" през 1481г. и много историци считат, е това е неговата най-велика творба. Два ангела без криле поставят корона, съставена от малки звезди на главата на Дева Мария, седнала на трон. Върху лявата страница на Benedictus (песента на Захарий от евангелието на Лука) тя пише псалм/песен "Magnificat anima mea Dominum" (Моята душа възхвалява Бог), която дава името на картината (Magnificat = псалм). Исус седи в нейния скут и държи нар, чиито червени зрънца символизират кръвта пролята от него за спасяване на човечеството. Русата коса на девата е покрита от прозрачни воали  под богато декорирано наметало. Предполага се, че Дева Мария е портрет на Lucrezia Tornabuoni, съпруга на Пиеро ди Медичи, а двата ангела се нейните синове Лоренцо и Джулиано. Историята на картината не е напълно известна, твърди се, че е поръчана от семейството на Медичите. През 1784г. е закупена от частна колекция и поставена в Уфици. Има копие на картината в Лувъра и в Pierpont Morgan Library в Ню Йорк.

Гобленът

Ботичели рисува върху дърво Пролет/Primavera около 1482г., вдъхновен от стиховете на Анжело Полициано, придворен поет на Медичите. Предполага се,че картината е поръчана от Lorenzo di Pierfrancesco de'Medici (братовчед на Лоренцо Великолепния) като подарък за неговата нова съпруга и е поставена в неговото имение Villa di Castello в предверието на спалнята. През 1550г. Джорджо Вазари я вижда там и пише: "Венера с грациите която е покрила себе си с цветя, представяща пролетта". От 1919г. картината се намира в Уфици.
Ето ни пред "Primavera"- разглеждаме картината, четейки записките от "Тайната на Ботичели" на Марина Фиорато и още информация, събрана от интернет. На картината са изобразени шест женски и два мъжки образа и един дебеличък Амур/Купидон, всички в горичка от портокалови дървета (символ на Медичите).
Картината трябва да се разчете отдясно наляво което важи за алегоричните картини. Но пейзажът вдясно на картината в златистите цветове на лятото и есента, и вляво - свежите нюанси на пролетта подсказва, че тя трябва да бъде разчетена по посока на часовата стрелка. Това за нас не е от такова значение, да започнем отдясно. Зефир, богът на западните ветрове отвлича нимфата Хлорис, която гледа към него и за която по-късно се жени и според римския поет Овидий превръща в богиня - богинята на Пролетта - Флора - вечна носителка на живота .
В средата на картината е Венера - богинята на любовта, пред тъмните листа на мирта, а над нея е синът й Купидон със завързани очи, насочил лък и стрела към танцуващите Три Грации, облечени в прозрачно бяло. Според митологията трите сестри често изразяват наслада, целомъдрие и красота. Според Фиорато трите грации символизират градовете Пиза, Неапол и Генуа. Използвайки някои съвременни теории тя пише, че картината е политическо изявление за империя (обединението на Италия, 1860г.). Други учени също споделят, идеята, че в картината има скрит код. От лявата страна на Венера е Флора - богинята на цветята и пролетта.
Най-вляво е Меркурий, вестителят на боговете, в червени дрехи, със сабя и шлем, който е вдигнал своя кадуцей (жезъл) за да разпръсне сивите облаци и да поддържа мира и спокойствието в градината.
В картината са разпознати 500 растителни вида, от които 190 различни цветя.
Единствено Венера и Меркурий са с обувки.
Предполага се, че Lorenzo di Pierfrancesco de'Medici е прототипът на Меркурий неговата съпруга Семиранда - на Флора, Симонета Веспучи, съпруга на Марко Веспучи и може би любовница на Джулиано Медичи - на Венера.

Симонета Веспучи била толкова красива, че я наричали "Несравнимата". Дали наистина е била любима на Джулиано Медичи или любовта им е била платоническа има различни твърдения. Тя умира на 23 години от туберкулоза. На същата дата след две години Джулиано Медичи е убит от заговорници.
Говори се, че Симонета е голяма любов и вдъхновение на Ботичели. Гробът на Ботичели, белязан с малък диск се намира в семейния параклис на семейството на Симонета Веспучи.
Независимо от различните интерпретации на картината за обикновения зрител остава насладата от съзерцанието.
Вече доста туристи са се събрали пред третия шедьовър на Ботичели - "Раждането на Венера"

Предполага се, че Ботичели рисува картината (върху платно) по поръчка на Лоренцо ди Медичи (известен като Лоренцо Великолепния заради благородството си), който искал сексуално провокативна картина, която да закачи над брачното ложе на братовчед си. Това не е съвсем сигурно както и къде е била поставена първоначално но през 1550г. Джорджо Вазари я вижда в Villa di Castello, където е и картината "Пролет"

Венера - богинята на красотата и любовта, родена от морето и довяна от вятъра Зефир на остров Китира, стои върху огромна раковина. Посреща я млада жена, може би една от Трите Грации, държейки мантия, покрита с цветя. Розите, разнасяни от вятъра напомнят за пролетта. Отляво са нарисувани Богът на западния вятър Зефир и нимфата Хлорис.  За модел на Венера Ботичели  избира позата на Афродита на Cnidos където тя се опитва скромно да покрие голотата си, тя е с леко наведена глава, а дългите й руси коси покриват голотата й.

"Поклонението на влъхвите" - тук Ботичели рисува много от представителите на Медичите, а последният вдясно е единственият негов автопортрет

Други картини на Ботичели, намиращи се в Уфици са "Мадона с нар", "Мадоната с книгата", Мадоната с младенеца", "Портрет на млада жена" (Портрет на Симонета Веспучи), "Портрет на Джулиано Медичи", "Палада и кентавърът" и др.
През 1490-те сблъсъкът между светското поведение на управляващата фамилия Медичи и тези, които искат религиозна реформа достига своя връх с появата на доминиканския монах Савонарола. Ботичели е обзет от неговите проповеди за покаяние от греховността на живота, и дори изгаря част от картините си. От този момент нататък неговият стил на рисуване се променя. След смъртта на Савонарола през 1498г., след като е обвинен в ерес, Ботичели се оттегля от активен живот, рисува малко и през 1510г. умира в нищета.

Kартините на Леонардо да Винчи са изложени в отделна зала в специални стъклени витрини, които ги предпазват от климатични промени и влага, а също и от светкавиците на фотоапаратите. Стъклото е антирефлексно и това дава възможност картините да бъдат пипнати.

"Кръщаването на Христос" 

Поклонението на влъхвите

Картината е била предназначена за олтара на църквата San Donato a Scopeto, но Леонардо никога не я завършва защото много скоро след като започва да я рисува заминава за Милано.

Благовещение

Портрети на Agnolo Doni и Maddalena Strozzi Рафаел. Търговецът Агноло Дони поръчва тази картина на Рафаел по случай сватбата си с Мадалена Строци. Рафаел я рисува през 1506г. когато е ученик на Леонардо, а композицията на портрета много прилича на Мона Лиза.

"Венера" (Венера от Урбино) на Тициан - младоженка, която чака да бъде облечена от своите прислужници. Те са заети с избирането на дрехи за домашен ритуал, известен във Венеция като "toccamano"/докосване на ръце. Докосвайки ръцете на младоженеца, булката дава съгласие да се омъжи за него. Вазата с мирта на прозореца и кучето в краката на булката също са сватбени символи. 

Дали откровената и безсрамна еротика на картината буди възхищение от таланта на Тициан или е порнографско петно в безупречната му кариера (според Марк Твен напр.) е въпрос на собствено мнение.

"Медуза" на Караваджо се намира в една от последните зали на галерията. Картината е нарисувана върху кръгло платно, а отзад има формата на щит.  Картината е поръчана от кардинал Дел Монте, който поискал Караваджо да нарисува главата на медузата на церемониалния щит, който да бъде поднесен през 1601г. на Фердинанд I ди Медичи. Според древногръцката митология след като убива медузата, Персей използвал отрязаната й глава като щит, с който превръщал враговете си в камъни, както правела самата медуза.

От Уфици започва тайният Коридор на Вазари, проектиран от Джорджо Вазари през 1564г. по нареждане на Козимо I ди Медичи за да му осигури безопасна връзка от Палацо Векио през река Арно до Палацо Пити.

Тази врата се намира на третия етаж на Уфици. Зад нея започва тайният коридор на Вазари. Тя е затворена и се отваря само при специални случаи. През процепа видях стълби надолу и картини по стените.Никой освен нас не се поинтересува от нея.

Коридорът на Вазари, който излиза от Уфици и преминава над моста Понте Векио

Тук, в източния ъгъл на парка Боболи свършва коридорът на Вазари.

В разказа споменах за прочутия мост над река Арно - Ponte Vecchio или Старият мост. До 1218г. той бил единственият мост на реката. В сегашния си вид е построен след наводнение през 1345г. Някога това място е било тържище на касапи и рибари, които свободно изхвърляли миризливи отпадъци в реката.

През 1593г. Фердинанд I ди Медичи обявил, че само златари и бижутери имат право да имат магазини на моста.

Да се полюбуваме на красивите златни и сребърни бижута по витрините на магазините, разположени от двете страни на моста.

Това бе само едно докосване до някои от безценните шедьоври, изложение в галерия Уфици. Това, което изживяхме, прекарвайки няколко неусетни часа в нея бе наслада за очите, душата и познанието.